На 22 август ресторант Apollonia в комплекс Santa Marina Holiday Village се превърна в сцена на една специална вечер – Design Pop-up & Wine. В симбиоза с вината на Katarzyna Estate / Hotel Katarzyna, морската колекция на Amalgama Art оживя сред аромата на летен бриз, чаша Le Rose и залеза над морето.

Гостите имаха възможност да се докоснат до авторските бижута и аксесоари – всяко със своята малка морска история, вплетена в детайла. Те пробваха моделите, споделяха впечатления и откриха своето бижу, което да им напомня за това лято.

Атмосферата беше допълнена от уютни разговори, много усмивки и красив фото кът, запечатал спомени под звездите. Вечерта доказа, че няма по-добра компания за изкуството от чаша вино и залез, който кара всички да си пожелаем – нека август никога не свършва…

Продуктите от морската колекция, представени на събитието, са налични за продажба – пишете ни при интерес!

The post Design Pop-up Night в Santa Marina: изкуство, вино и морски залез appeared first on Amalgama.

 „Лято, музика и слънчеви лъчи… колко мъничко й трябва на душата, за да заблести…“

 

В рамките на двата фестивални дни, улица „Сандо и Петър Китанови“ между заведенията Memo и Raffy се преобрази в изкуство, музика и работилнички за таланти. Така третото издание на АртФест Благоевград стана част от ежегодния музикален фестивал Francofolies с пъстър и весел арт базар в центъра на града.

След двете предходни успешни издания на АртФест Благоевград и Jumaya Stage Fest, смелите организаторки на арт базара превърнаха и следващата си идея в успешен план за действие. Много хора смятат че „три за щастие“ е белег за успех и нашият бранд също застава зад тази идеология. Провелото се за трети път събитие представя Благоевград в една добра нова „арт“ светлина.

„Нека създадем една традиция в модерно време“, споделя с ентусиазъм Надежда Червенкова. 

Надя е една от главните организаторки на базара. Тя ни разказа, че към арт армията на това издание са били селектирани около 40 участници от различни градове в страната. Сподели също, че този път интересът за записване от страна на артистите е бил много по-висок от очакваното. Ентусиасти да се включат със сигурност ще има и в следващите издания.

Успехът на участието в един базар не се измерва само в моментните продажби, които един артист би могъл да реализира по време на събитието. Както известният автор Саймън Синек споделя неведнъж в презентациите си, мигновеното възнаграждение, към което нашето поколение непрекъснато се стреми, всъщност е нереализуем мираж. Понякога много по-ценни от няколкото продажби са контактите, които може да завърже, знанията и възможностите, които може да придобие и не на последно място – страхотното прекарване.

„За мен като дизайнер, този базар беше полезен и до голяма степен успешен, въпреки количеството дъжд, което се изля върху нас. Успехът бе именно в хората, с които се срещнах там. Наложи се да укрепваме тенти, да крием творчеството си и да сме креативни само както ние си знаем Но дори без Емо Чолаков да раздава гумени ботуши и шеговити предупреждения, ние успяхме да се справим заедно,“ споделя с усмивка Люба

Хората казват, че една снимка е равна на 1000 думи. Е, в този албум сме събрали няколко, за да ви разкажем и покажем с цветове и емоция как премина третото издание на Арт фест Благоевград. Чакаме с нетърпение следващото пътуване, на което творческият порив ще ни отведе.

Следете нашата Facebook страницата, за последващи цветни инициативи. : )

До нови срещи!

The post Отново с музика! Francofolies Art Fest & Amlgama appeared first on Amalgama.

Това лято… както и цялата предходна година за мен са посветени на трансформация – духовна, мисловна и физическа. А участие на Беглика бе логична стъпка в този процес. Човек рано или късно осъзнава, че има нужда от промяна. Е, по-добре да е рано, но тези неща с осъзнаването не се случват по поръчка. В живота просто трябва да дадеш, за да получиш нещо в замяна. Данък.

Тази история започна преди няколко месеца в един известен столичен бар. С мой много близък приятел от университета бяхме излезли да се видим на „по едно“ след работа. Когато сервитьорката дойде и ни донесе табло с изящно симетрични мандали вместо меню, знаех, че предстои нещо интересно. В разговори за новия ни живот, работа, бъдеща посока, замених обичайното розе и поръчахме от митичното табло. Коктейлите там нямаха имена и съставки, само красиви геометрични форми. Знаехме, че са наречени на различни сакрални места в България. „Каквато мандала избереш, такова е състоянието ти в момента, това те влече. А името на напитката е мястото, до което трябва да стигнеш,“ любезно нашепна момичето и се скри зад бара с усмивка.

„Беглик Таш“ пишеше на поставката под кристалната ми чаша с плодов аромат. Бегликташ или иначе казано време за трансформация… мястото, където сакралните ритуали сливат земното и небесното, за да отключат акта на трансформация. Промяната. Думата „Беглик“ (данък) идва от времето на Османската империя, когато веднъж годишно са се събирали овчарите-юруци, за да предадат на властите дължимия данък. Две места в България съдържат думата в името си… Допих коктейла и се прибрах вкъщи.

Този известен цитат гласи, че всеки мисли как да променя света, но никой не мисли да променя себе си. И наистина, нещо изначално в този наш човешки стремеж не е построено както трябва. Типично в мой стил, реших да съм на опаки на хората. Да не мисля за голямата картина, а да започна от нещо много мъничко. Но да ви разкажа все пак за промяната.

Не ми беше удобно. В света ми. В живота ми. В кожата ми. Вече знаех, че ако стоя със скръстени ръце и просто мрънкам, нищо няма да постигна. (Има една много хубава книга, която препоръчвам за такива ситуации – „Кой ми открадна сиренцето?“, но повече за книги ще си говорим друг път.) Не думи трябват, а дела… много просто звучи и всички го знаем, но дали е толкова просто?

Търсейки по-добрата версия на себе си, от няколко години започнах да променям ежедневието си.

Заех се да елиминирам вредните навици (като да мрънкам по-малко например, за което приятелите ми говорят с радост) и да ги заменям с по-добри занимания, колкото и трудна да се оказва понякога тази мисия. Без да осъзнавам, започнах видимо да отделям повече време на нещата, които харесвам да правя и хората, които обичам. Както вече съм споменавала, започнах да се занимавам с йога, да тренирам активно и да се храня по-здравословно, да пътувам редовно и да чета по много (за да мога да пиша още по-увлекателно). И стъпките започнаха да се нареждат една след друга. Вървях. По пътя си към Бегликташ обаче знаех, че трябва да мина през Белгика.

Бях подала заявка за участие. 2018 е десетата година на Беглика фест – събитието в края на всеки август, което събира различни хора с еднаква любов към природата, свободата и споделянето. Позитивна нагласа, грижа към природата и себе си и наслада от различни стилове изкуство са обединяващият елемент на фестивала. „Пъстър, шумен и щастлив свят с мека трева за боси крака и простор, който ехти от смях, песни и ритми,“ така организаторите описват магията наречена Беглика. Поисках да участвам в тази пъстрота като представя творчеството си и получих тази възможност.

Без време. Без страх. Без угризения. Така животът от сив градира в бледо розовата гама… И тук ще кажете „заблудена оптимистка с розови очила“. Не. Нека не преувеличаваме, животът не е розов като надуваемо фламинго на плажа, но си е достатъчно пъстроцветен. Бледо розовото, за което ви говоря, е смесица от нюанси, защото сивотата винаги може да се върне в ежедневието ни, но ние сами контролираме дали това ще се случи.

Всеки чертае своя път. Сам. Изразява себе си. Чрез изкуството, което творците на Беглика фест създаваме, отправяме думи на благодарност пред себе си, един пред друг и пред силата на природата. Бижутата, които създавам имат за цел да красят и да помогнат. Искам хората да могат изразяват себе си. Именно такова е и мотото на колекцията аксесоари Amalgama.

The post Пътят към Беглика appeared first on Amalgama.

На 21-23 Септември Amalgama взе участие с нова етно колекция на Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.

Казват българите сме странен, но и много интересен народ – народ с древни традиции, богата култура, с красиви моми и буйни нрави… Именно за тези неща съм решила да пиша днес. Всички те бяха събрани като „букет от пъстри цветове по улиците на китното селце Момчиловци в Родопите. А как Amalgama се озова там, ще ви разкажа след малко.

Напоследък всичко около мен се стреми да ме върне към народните традиции и „корена“, както му викат старите баби. Модни тенденции, четива, танци и събития, маркетинг кампании – ежедневието ми бавно се завърташе все около български шевици и традиции. Кой ли ме беше оплел в тях?

Книгата, която прочетох наскоро беше пълна с така наречените „бабини деветини“. Разкази и легенди – поверия за това как е живял българският народ и какви са типичните обреди и повели, които дедите ни са спазвали… А те, бабите разказващи тези истории от миналото в книгата живееха тъкмо из Родопите. „Трябва да ги видя някой ден тези села,“ мислех си аз докато разлиствах страниците в захлас.

Земята, от която си родом – ето това ти е връзката с корена, изначалното… Нали знаете, дърветата се разрастват и разлистват, но никога не сменят мястото си на земята. А ние хората не сме така… все се чудим на къде да поемем, все се лутаме… скитаме… с цел „да намерим“ А какво търсим? Често и ние самите не знаем. Понякога се оказва, че именно корена сме загубили… Може би тъкмо това трябваше и аз да намеря.

Един ден получих покана да се присъединя към участниците артисти на един фестивал в Родопите. „Тъкмо навреме,“ помислих си аз и на драго сърце приех поканата. Той бе организиран съвместно от български и китайски компании, които целят да популяризират родните ни традиции и подмладяващите сили на българското кисело мляко. (Да, млякото там беше все още истинско, такова „био“, но не както в супера.) Няма да кулинарстваме много обещавам, за да не огладнеете докато дочетете статията.

И така, магията на планината бе оживяла във „Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.“ Събитието е се проведе между 21-22-23 септември 2018 г. Имах щастието да представя етно бижутата си там, да прекарам време с близки хора, да създам интересни нови запознанства и да похапна истинско кисело мляко, с пресни боровинки и много любов.

Из момчиловските улици, или по-точно под един чардак, успях да срещна група български художници, радвали с изкуството си много хора, не само в нашата страна. Те творят от дълги години, доста повече от мен, затова адмирирам дълбоко произведенията им, упорития труд и усилия, които полагат, както и това, че все още работят в България. На благи приказки с по чаша още по-блага домашна ракия разбрах какво е да си творец – бохем по душа в родината ни.

Петър Мичев бе един от събеседниците ми творци. Роден през 1955 година в град Плевен, без специални титли или скъпо професионално образование, той рисува от 15 годишна възраст и развива таланта си сам. Истинският майсторлък и любов към българското проличава в творбите му, които са модерна интерпретация на фолклорни образи. Като своеобразна смесица – „амалгама“ от многоцветни елементи, геометрични и овални форми се преплитат в стилизирани женски фигури, облечени в народни носии.

Петър е създал свой разпознаваем почерг, който лесно остава в съзнанието на наблюдаващия творбите му. Творецът е реализирал над 120 самостоятелни изложби в България, Европа, Америка, а в Момчиловци представи някой от най-новите си творби, част от които също заминаха за Китай.. До няколко седмици именитият художник открива своето ново ателие, което се надявам също да успея да посетя.

Неслучайно казват, че изкуството и виното вървят ръка за ръка. Напълно бих го потвърдила (и не само защото обичам да създавам аксесоарите Amalgama, в компанията на чаша хубаво розе). От векове доброто вино и изкуство присъстват редом в историята, в народни повели, в галерии и изтънчени домове, като оставят запомняща следа и впечатление след себе си. България се слави с тучни лозови насаждения, богати ароматни вина и развита винена култура.

Известният български бранд за бутиково вино Todoroff бе сред основните организатори на фестивала. Марката се оказа и една от основните причини талантливите художници, за които разказах по-рано, да представят творбите си именно в Момиловци. Спонсорирайки доброто българско изкуство, от винарска изба Todoroff се бяха погрижили за духа и артистичността на фестивала. Избта, разположена в Тракийската низина, е известна освен с подбраната гама бутикови вина, също и с висок клас дегустации, интересни винени и арт събития. Може би в скоро време може да ви изненадаме със съвместен проект?

Не на последно място, разбира се, след изкуството и виното, идва ред на неподправената красота. Къде се е чуло и видяло да се проведе фестивал, посветен на българските традиции без красиви моми? Като част от цялата програма, във втората вечер се проведе конкурс за красота Мис Родопи. Победителката в който, Любослава Аспарухова стана и модел на дизайнерските бижута Amalgama.

Очаквайте скоро и фотосесия с красивата победителка и нашите авторски аксесоари. Щастлива съм да добавя, че Любослава, също като мен, е родом от Благоевград.

Запознахме се в Родопите, но се надявам, че ще се срещаме често и за в бъдеще!

Ето как си припомнихме традициите в края на септември.

Следвайте ни в социалните мрежи за още истории!

The post Да си припомним традициите с Момчиловци Фест appeared first on Amalgama.

Казват българите сме странен, но и много интересен народ – народ с древни традиции, богата култура, с красиви моми и буйни нрави… Именно за тези неща съм решила да пиша днес. Всички те бяха събрани като „букет от пъстри цветове по улиците на китното селце Момчиловци в Родопите. А как Amalgama се озова там, ще ви разкажа след малко.

Напоследък всичко около мен се стреми да ме върне към народните традиции и „корена“, както му викат старите баби. Модни тенденции, четива, танци и събития, маркетинг кампании – ежедневието ми бавно се завърташе все около български шевици и традиции. Кой ли ме беше оплел в тях?

Книгата, която прочетох наскоро беше пълна с така наречените „бабини деветини“. Разкази и легенди – поверия за това как е живял българският народ и какви са типичните обреди и повели, които дедите ни са спазвали… А те, бабите разказващи тези истории от миналото в книгата живееха тъкмо из Родопите. „Трябва да ги видя някой ден тези села,“ мислех си аз докато разлиствах страниците в захлас.

Земята, от която си родом – ето това ти е връзката с корена, изначалното… Нали знаете, дърветата се разрастват и разлистват, но никога не сменят мястото си на земята. А ние хората не сме така… все се чудим на къде да поемем, все се лутаме… скитаме… с цел „да намерим“ А какво търсим? Често и ние самите не знаем. Понякога се оказва, че именно корена сме загубили… Може би тъкмо това трябваше и аз да намеря.

Един ден получих покана да се присъединя към участниците артисти на един фестивал в Родопите. „Тъкмо навреме,“ помислих си аз и на драго сърце приех поканата. Той бе организиран съвместно от български и китайски компании, които целят да популяризират родните ни традиции и подмладяващите сили на българското кисело мляко. (Да, млякото там беше все още истинско, такова „био“, но не както в супера.) Няма да кулинарстваме много обещавам, за да не огладнеете докато дочетете статията.

И така, магията на планината бе оживяла във „Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.“ Събитието е се проведе между 21-22-23 септември 2018 г. Имах щастието да представя етно бижутата си там, да прекарам време с близки хора, да създам интересни нови запознанства и да похапна истинско кисело мляко, с пресни боровинки и много любов.

Из момчиловските улици, или по-точно под един чардак, успях да срещна група български художници, радвали с изкуството си много хора, не само в нашата страна. Те творят от дълги години, доста повече от мен, затова адмирирам дълбоко произведенията им, упорития труд и усилия, които полагат, както и това, че все още работят в България. На благи приказки с по чаша още по-блага домашна ракия разбрах какво е да си творец – бохем по душа в родината ни.

Петър Мичев бе един от събеседниците ми творци. Роден през 1955 година в град Плевен, без специални титли или скъпо професионално образование, той рисува от 15 годишна възраст и развива таланта си сам. Истинският майсторлък и любов към българското проличава в творбите му, които са модерна интерпретация на фолклорни образи. Като своеобразна смесица – „амалгама“ от многоцветни елементи, геометрични и овални форми се преплитат в стилизирани женски фигури, облечени в народни носии.

Петър е създал свой разпознаваем почерг, който лесно остава в съзнанието на наблюдаващия творбите му. Творецът е реализирал над 120 самостоятелни изложби в България, Европа, Америка, а в Момчиловци представи някой от най-новите си творби, част от които също заминаха за Китай.. До няколко седмици именитият художник открива своето ново ателие, което се надявам също да успея да посетя.

Неслучайно казват, че изкуството и виното вървят ръка за ръка. Напълно бих го потвърдила (и не само защото обичам да създавам аксесоарите Amalgama, в компанията на чаша хубаво розе). От векове доброто вино и изкуство присъстват редом в историята, в народни повели, в галерии и изтънчени домове, като оставят запомняща следа и впечатление след себе си. България се слави с тучни лозови насаждения, богати ароматни вина и развита винена култура.

Известният български бранд за бутиково вино Todoroff бе сред основните организатори на фестивала. Марката се оказа и една от основните причини талантливите художници, за които разказах по-рано, да представят творбите си именно в Момиловци. Спонсорирайки доброто българско изкуство, от винарска изба Todoroff се бяха погрижили за духа и артистичността на фестивала. Избта, разположена в Тракийската низина, е известна освен с подбраната гама бутикови вина, също и с висок клас дегустации, интересни винени и арт събития. Може би в скоро време може да ви изненадаме със съвместен проект?

Не на последно място, разбира се, след изкуството и виното, идва ред на неподправената красота. Къде се е чуло и видяло да се проведе фестивал, посветен на българските традиции без красиви моми? Като част от цялата програма, във втората вечер се проведе конкурс за красота Мис Родопи. Победителката в който, Любослава Аспарухова стана и модел на дизайнерските бижута Amalgama.

Очаквайте скоро и фотосесия с красивата победителка и нашите авторски аксесоари. Щастлива съм да добавя, че Любослава, също като мен, е родом от Благоевград.

Запознахме се в Родопите, но се надявам, че ще се срещаме често и за в бъдеще!

Ето как си припомнихме традициите в края на септември.

Следвайте ни в социалните мрежи за още истории!

The post Да си припомним традициите с Момчиловци Фест appeared first on Amalgama.

Това лято… както и цялата предходна година за мен са посветени на трансформация – духовна, мисловна и физическа. А участие на Беглика бе логична стъпка в този процес. Човек рано или късно осъзнава, че има нужда от промяна. Е, по-добре да е рано, но тези неща с осъзнаването не се случват по поръчка. В живота просто трябва да дадеш, за да получиш нещо в замяна. Данък.

Тази история започна преди няколко месеца в един известен столичен бар. С мой много близък приятел от университета бяхме излезли да се видим на „по едно“ след работа. Когато сервитьорката дойде и ни донесе табло с изящно симетрични мандали вместо меню, знаех, че предстои нещо интересно. В разговори за новия ни живот, работа, бъдеща посока, замених обичайното розе и поръчахме от митичното табло. Коктейлите там нямаха имена и съставки, само красиви геометрични форми. Знаехме, че са наречени на различни сакрални места в България. „Каквато мандала избереш, такова е състоянието ти в момента, това те влече. А името на напитката е мястото, до което трябва да стигнеш,“ любезно нашепна момичето и се скри зад бара с усмивка.

„Беглик Таш“ пишеше на поставката под кристалната ми чаша с плодов аромат. Бегликташ или иначе казано време за трансформация… мястото, където сакралните ритуали сливат земното и небесното, за да отключат акта на трансформация. Промяната. Думата „Беглик“ (данък) идва от времето на Османската империя, когато веднъж годишно са се събирали овчарите-юруци, за да предадат на властите дължимия данък. Две места в България съдържат думата в името си… Допих коктейла и се прибрах вкъщи.

Този известен цитат гласи, че всеки мисли как да променя света, но никой не мисли да променя себе си. И наистина, нещо изначално в този наш човешки стремеж не е построено както трябва. Типично в мой стил, реших да съм на опаки на хората. Да не мисля за голямата картина, а да започна от нещо много мъничко. Но да ви разкажа все пак за промяната.

Не ми беше удобно. В света ми. В живота ми. В кожата ми. Вече знаех, че ако стоя със скръстени ръце и просто мрънкам, нищо няма да постигна. (Има една много хубава книга, която препоръчвам за такива ситуации – „Кой ми открадна сиренцето?“, но повече за книги ще си говорим друг път.) Не думи трябват, а дела… много просто звучи и всички го знаем, но дали е толкова просто?

Търсейки по-добрата версия на себе си, от няколко години започнах да променям ежедневието си.

Заех се да елиминирам вредните навици (като да мрънкам по-малко например, за което приятелите ми говорят с радост) и да ги заменям с по-добри занимания, колкото и трудна да се оказва понякога тази мисия. Без да осъзнавам, започнах видимо да отделям повече време на нещата, които харесвам да правя и хората, които обичам. Както вече съм споменавала, започнах да се занимавам с йога, да тренирам активно и да се храня по-здравословно, да пътувам редовно и да чета по много (за да мога да пиша още по-увлекателно). И стъпките започнаха да се нареждат една след друга. Вървях. По пътя си към Бегликташ обаче знаех, че трябва да мина през Белгика.

Бях подала заявка за участие. 2018 е десетата година на Беглика фест – събитието в края на всеки август, което събира различни хора с еднаква любов към природата, свободата и споделянето. Позитивна нагласа, грижа към природата и себе си и наслада от различни стилове изкуство са обединяващият елемент на фестивала. „Пъстър, шумен и щастлив свят с мека трева за боси крака и простор, който ехти от смях, песни и ритми,“ така организаторите описват магията наречена Беглика. Поисках да участвам в тази пъстрота като представя творчеството си и получих тази възможност.

Без време. Без страх. Без угризения. Така животът от сив градира в бледо розовата гама… И тук ще кажете „заблудена оптимистка с розови очила“. Не. Нека не преувеличаваме, животът не е розов като надуваемо фламинго на плажа, но си е достатъчно пъстроцветен. Бледо розовото, за което ви говоря, е смесица от нюанси, защото сивотата винаги може да се върне в ежедневието ни, но ние сами контролираме дали това ще се случи.

Всеки чертае своя път. Сам. Изразява себе си. Чрез изкуството, което творците на Беглика фест създаваме, отправяме думи на благодарност пред себе си, един пред друг и пред силата на природата. Бижутата, които създавам имат за цел да красят и да помогнат. Искам хората да могат изразяват себе си. Именно такова е и мотото на колекцията аксесоари Amalgama.

The post Пътят към Беглика appeared first on Amalgama.

 „Лято, музика и слънчеви лъчи… колко мъничко й трябва на душата, за да заблести…“

 

В рамките на двата фестивални дни, улица „Сандо и Петър Китанови“ между заведенията Memo и Raffy се преобрази в изкуство, музика и работилнички за таланти. Така третото издание на АртФест Благоевград стана част от ежегодния музикален фестивал Francofolies с пъстър и весел арт базар в центъра на града.

След двете предходни успешни издания на АртФест Благоевград и Jumaya Stage Fest, смелите организаторки на арт базара превърнаха и следващата си идея в успешен план за действие. Много хора смятат че „три за щастие“ е белег за успех и нашият бранд също застава зад тази идеология. Провелото се за трети път събитие представя Благоевград в една добра нова „арт“ светлина.

„Нека създадем една традиция в модерно време“, споделя с ентусиазъм Надежда Червенкова. 

Надя е една от главните организаторки на базара. Тя ни разказа, че към арт армията на това издание са били селектирани около 40 участници от различни градове в страната. Сподели също, че този път интересът за записване от страна на артистите е бил много по-висок от очакваното. Ентусиасти да се включат със сигурност ще има и в следващите издания.

Успехът на участието в един базар не се измерва само в моментните продажби, които един артист би могъл да реализира по време на събитието. Както известният автор Саймън Синек споделя неведнъж в презентациите си, мигновеното възнаграждение, към което нашето поколение непрекъснато се стреми, всъщност е нереализуем мираж. Понякога много по-ценни от няколкото продажби са контактите, които може да завърже, знанията и възможностите, които може да придобие и не на последно място – страхотното прекарване.

„За мен като дизайнер, този базар беше полезен и до голяма степен успешен, въпреки количеството дъжд, което се изля върху нас. Успехът бе именно в хората, с които се срещнах там. Наложи се да укрепваме тенти, да крием творчеството си и да сме креативни само както ние си знаем Но дори без Емо Чолаков да раздава гумени ботуши и шеговити предупреждения, ние успяхме да се справим заедно,“ споделя с усмивка Люба

Хората казват, че една снимка е равна на 1000 думи. Е, в този албум сме събрали няколко, за да ви разкажем и покажем с цветове и емоция как премина третото издание на Арт фест Благоевград. Чакаме с нетърпение следващото пътуване, на което творческият порив ще ни отведе.

Следете нашата Facebook страницата, за последващи цветни инициативи. : )

До нови срещи!

The post Отново с музика! Francofolies Art Fest & Amlgama appeared first on Amalgama.

Благоевград е малък, но жизнен и цветен, град пълен с млади и любопитни хора. За разлика от големите градове, като Пловдив и София например, въпреки цветността и интереса, в него много рядко се провеждат творчески събития и фестивали. Много често хората се налага да  пътуват до други градове от жажда за арт събития. За щастие, това е напът да се промени. Тази година ентусиастите от АртФест обединиха усилия с организаторите от Jumaya Stage Fest, за да създадат едно събитие, специално за цяла Югозападна България. Стрийт фестивалът се организира за първа година в Благоевград, като цели да се превърне в традиция.

Отбележете в календарите 01-02. юни, защото е време за #JumayaStageFestival!

Страхотна музика, артисти и изненади очакват всеки гост на събитието. В рамките на двудневния фестивал, някой от няй-популярните български рок изпълнители ще се появят на една сцена, позиционирана в центъра на града, а по всички алеи около нея ще има интересни хендмейд красоти. Арт зоната ще посрещне артисти и занаятчии от Благоевград и други градове на България. Те ще представят  най-различни сфери на изкуството – литература, керамика, изобразително изкуство, мода и дизайн.

Приятелите и почитателите на бижутата Amalgama също ще могат да ни открият там. За тези от вас, които все още не знаят, Благоевград е родното място на главната дизайнерката, която стои зад проекта. Люба споделя, че с радост ще представи творчеството си там и се надява фестивалът да донесе много радост и позитивни емоции на всички. „Колкото повече такива инициативи се случват в България, толкова повече талантливи млади хора ще имат възможност да се развиват тук и така, страната ни ще бъде известна със стойностно творчество, а не с проблеми“, споделя още тя. Един ежегоден Арт фестивал би развил всеки български град в много позитивни насоки.

„Много ни се иска да направим Благоевград желана дестинация не само заради историческите ценности, които имаме!“, споделя Надежда Червенкова, един от главните организатори.

Събитието се осъществява с голямата подкрепа на Община Благоевград. Желанието на организаторите е Благоевград да се превърне в една модерна Арт дестинация, в която творци от цялата страна, а защо не и от цял свят, да показват вдъхновенията си и да разказват историите си – резултатите от това, че правят каквото обичат!

На 01-02. юни нека посрещнем лятото заедно с едни от най-любимите български групи, сред които: JEREMY, P.I.F.. и Wickeda, NU/ANCE и Skitnicks. Билети ще може да закупите предварително от Stage Bar или на място в дните на фестивала.

Amalgama и останалите участници ви очакват!

The post Amalgama @ Jumaya Stage Festival 1 – 2 Юни 2018 appeared first on Amalgama.

Женският месец и тази година не пропусна да демонстрира стихиите си и непостоянния си нрав. Но нали казват, че жените сме такива… Напук на настъпилата астрономическа пролет, навън и в момента се сипе пухкав снежец. За да ви мотивирам все пак да не се барикадирате вкъщи заради студа, пиша тази публикация днес.

Воденето на блог е чудесен начин да изразиш себе си. Имаш цялата свобода да пишеш колкото искаш и каквото искаш, да представиш себе си дори в бляскава светлина. Както вече споменах, не това е целта на този материал. Вместо да говоря за себе си, реших да споделя от кои личности аз самата най-често черпя мотивация. Все пак идва момент, в който всеки човек има нужда от личен пример или леко подритване (за стартов тласък).

Стартирах този материал на 8ми март, но го публикувам докрай днес, за да си напомняме, че трябва да сме елегантни, женствени и себе си не само през един ден в годината. Представям ви интервю с още две млади и очарователни дами, които също могат да ви научат на много.  Цветелина Mитева e сред пионерите на младежката организация YOUTHub, a Вяра Василева е запален пътешественик. Те са вплели красотата, спорта и амбицията в себе си и се развиват успешно в личен и професионален план. Сумарно двете прекарват повече часове седмично във фитнес залата, отколкото (може би) някой депутати присъстват в парламента. Запалени са по здравозловно хранене и режими, а съвсем скоро може би ще стартират и тандемен проект, който засега ще запазим в тайна…

Но толкова от мен, насладете се на техните отговори и може би ще се припознаете сред редовете. Приятно четене!

Разкажи с няколко думи за себе си…

Цветелина: На 24г. съм, но най-често хората си мислят, че все още съм ученичка. Дразнех се доста време на това, но сега като взех да остарявам, вече го приемам като комплимент. Иначе съм от Благоевград, завърших Американския университет там, а понастоящем се занимавам с маркетинг и медии (на заплата), и с НПО (доброволно). Превърнала съм се в нещо като фитнес маниак и съм зарибена по здравословното хранене и споделянето за това в социалните мрежи.

Instagram: @tsvetelinami

Вяра: На 27 години съм, от София. Работя в IT сектора, но в бъдеще искам да се реализирам в сферата на дигиталния маркетинг. Тъй като ежедневието ми минава в офис, обичам свободното си време да прекарвам възможно най-активно. В момента съм запалена по фитнес и йога. Обичам да пътувам и да снимам. Колкото и изтъркано да звучи, след всяко пътешествие преоткривам нещо в себе си и мирогледа си. Скоро мисля да направя и фотографско портфолио, с най-хубавите запечатани моменти от местата, които са предизвикали силни емоции в мен.

Instagram: @vasilevaviara

Кога започна да тренираш активно?

Цвети: Винаги съм била активна и ми е харесвало да правя физически упражнения. Докато бях студентка, с най-добрата ми приятелка се бяхме запалили по фитнеса и ходехме в залата абсолютно всеки ден. В продължение на месец… и после нищо. Всички резултати отидоха по дяволите. В един мрачен ноемврийски ден през 2017 г. застанах пред огледалото и се гледах в продължение на няколко минути. Не ми хареса онова, което виждах, защото съм показвала на себе си преди, че мога да изглеждам добре. Бях се отпуснала, не се хранех особено здравословно. Още на същия ден реших това да се промени. Обявих намерението си да започна “30-day challenge” в социалната мрежа Instagram чрез история, защото знаех, че веднъж кажа ли го публично, ще ми е трудно да се откажа. Оттогава не съм спряла да тренирам и да се храня здравословно.

Вяра: С фитнес започнах да се занимавам по-сериозно преди 8 месеца. До тогава си мислех, че тъй като имам по-бавен метаболизъм, ключът към горенето на мазнини е много кардио тренировки. Влизах в залата, тичах по 1 час без никаква загрявка и стречинг и дори не поглеждах към другите уреди, твърде убедена, че жените не трябва да тренират с тежести. Но истината беше, че не се чувствах добре в тялото си. Затова се редуваха периоди, в които тичах по 10 км на ден с периоди, в които се отчайвах и спирах да посещавам залата. Започнах да разглеждам малко по-задълбочени статии за тренировки, пред и следтренировъчно хранене, метаболизъм и хормони и няколко месеца само четях без да предприемам нищо. Накрая се престраших и започнах комплексна програма, която включва хранителен режим, силови тренировки и умерено кардио. Няколко месеца по-късно включих и йога практики, благодарение на авторката на блога. Сега се чувствам страхотно – с фитнеса оформям мускулите, а с йогата работя върху пластичността и концентрацията.

Какво те мотивира най-много?

Цвети: Обичам да се състезавам и да провокирам себе си. Обичам да ми е трудно, да се мъча, да си казвам “ох, не мога”. Да, знам че звучи леко откачено – кой подяволите обича да му е трудно. Това, което обичам в цялото това нещо е мисълта, че накрая ще бъда по-добра, ще изглеждам по-добре и ще съм доволна от постигнатите резултати. И тогава, обръщайки се назад, се сещаш за трудностите, през които си преминал за да си тук, сега, и ти става едно мило, дотолкова, че си казваш “мамка му, искам пак!”

Вяра: Най-много ме мотивира, това да се чувствам добре в кожата си. Обичам да виждам как прогресирам. В началото е трудно и трябва да излезеш от зоната си на комфорт, но после тялото ти се отблагодарява за постоянството. Със всичко е така – трябва да дадеш, за да получиш. И определено ползите от спорта не се изчерпват само с по-добър външен вид. Ставам по – организирана, самоуверена и усмихната и приемам доста по-леко стресовите ситуации.

Какво те кара да се чувстваш елегантна?

Цвети: Честно да си призная доста рядко ми се случва да се чувствам елегантна. Не съм от типа жени – кокетки. Нося дънки и бели маратонки, не съм много по прическите – косата все ми е или вързана или пусната, грима гледам да избягвам, за обувки на ток да не говорим – тях избягвам още по-сериозно. Може би се чувствам елегантна в момента, в който стъпя във фитнеса и преди да падне цялото количество пот, което хвърлям повреме на тренировка. След това няма никакво място за елегантност.

Вяра: Когато съм във форма и съм вярна на стила си, тогава се чувствам най-елегантно. Не обичам прекалено провокативния стил. Мисля че, когато една жена се чувства комфортно, тогава изглежда добре и си личи дори по походката й.

Коя е най-значимата жена в твоя живот и защо?

Цветелина: Тя е майка, доброволец, преподава в Американския университет, беше ми учител по английски, мой ментор, а понастоящем мой близък приятел и един от най-откачените хора, които познавам. Казва се Сабина Вийн и без нея нямаше да бъда това, което съм в момента – амбициозна, уверена и също толкова откачена, колкото нея.

Вяра: Майка ми. Надявам се някой ден и аз да бъда такъв пример и източник на енергия и мъдрост и за моите деца. Тя винаги е успявала да ме зареди в трудни моменти и сякаш ме познава по-добре от колкото аз самата се познавам.

Един съвет за читателките на блога…

Цветелина: Четете! Повече и по-често! Вълнувайте се от хора, от техните истории; от това какво прави даден човек щастлив, какво го мотивира, какво го поддържа жив. Само така самите вие ще откриете собственото си аз (ако все още не сте го намерили) и ще се вдъхновите да направите нещо ново, което, кой знае, може да преобърне живота ви.

Вяра: Моят съвет е да намерите баланса – не превръщайте тялото си в култ, но и не се пускайте по течението, ако не ви харесва това, което виждате в огледалото. Ако нещо ви потиска, променете го! Намерете кой е вашият начин и дерзайте. Пътят ви до целта може да е по-дълъг, може да е по-труден от този на хората около вас, но не се отказвайте и не се сравнявайте с другите. Това важи и за всички други сфери в живота.

Довърши изречението: „Аз съм смесица от…“

Вяра:

Аз съм смесица от емоции.

Цветелина:

Аз съм смесица от противоречивости:

уж съм пряма, а не казвам всичко;

уж съм силна, а се сривам лесно;

уж уверена съм, а се колебая;

И хем в реалността живея, а не спирам да мечтая…

Не спирайте да провокирате хората около себе си, защото така ще ги накарате да се развият в непозната за тях насока! Жените заслужават специално внимание не само по 8ми Март, но и не трябва да забравят да се държат като дами, за да го получават наистина. В този ред на мисли, искам да завърша публикацията като споделя с вас и една сентенция на Зиг Заглар, която прочетох наскоро и остана като траен отпечатък в съзнанието ми:

“Ще получите всичко, което искате от живота, ако помагате достатъчно на другите, да получат това, което те искат.”

The post Какво ги мотивира? „Глътка вдъхновение“ vol.2 appeared first on Amalgama.

Ето защо 8ми март е чудесен повод да поздравим най-вдъхновяващите жени в живота ни. Нека им благодарим, че ги има и че продължават да ни мотивират да се развиваме и вглеждаме напред. Без тях животът ни със сигурност би бил по-скучен и труден.

Както всяка дама днес и аз имам празник. В ежедневието си се старая да давам добър личен пример както на близките си, така и на непознатите лица, с които ме сблъсква съдбата. Или иначе казано, старая се да бъда добра жена в обществото. Вместо да говоря за себе си обаче, реших днес да споделя от къде аз самата черпя мотивация и кои личности ползвам за пример.

Тази статия представлява интервю с четири млади, очарователни, талантливи и разбира се, вдъхновяващи дами. Те са вплели грацията, красотата, спорта и амбицията в себе си, за да се развиват целеустремено и да сътворяват своя уникален, красив и по-добър свят всеки ден. Насладете се на откровените отговори и може би ще откриете частица истина за себе си в последващите редове.

Приятно четене!

Разкажи с няколко думи за себе си…

Аз съм Елена, на 24 години. В професионален план съм се ориентирала в маркетинг сферата, а нещото, чрез което изкарвам напрежението и вече е станало мое ежедневие е спортът. 

Активният здравословен живот е една от страстите, а които Елена споделя и в своя уебсайт: elenactive.com

Аз съм Вио. Но съм и Виолета. И не за всички и не винаги съм Вили. Като всички други и аз се опитвам да балансирам различните роли, които имам в живота си – от дъщеря, сестра и леля, през приятелка и любовна партньорка, до йога ученик и учител. Използвам методите на йога, за да бъда по-добра във всяка от тези роли и същите тези методи споделям с хората, които са по пътя към баланс, усъвършенстване и осъзнатост.

Вио е преподавтел по йога в Yoga Vibe, можете да я последвате в instagram: @violetaflows

Кога започна да тренираш активно?

Елена: От дете се занимавам с някакъв вид спорт, но по-активно стартирах с фитнес тренировките преди около 7-8 години.

Виолета: За първи път посетих йога клас, когато бях на 11г., но практикуването ми реално се задълбочи преди 5-6, когато започнах да разбирам повече философията и принципите на йога и практиката ми мина отвъд физическия аспект.

Какво те мотивира най-много?

Елена: Независимо дали в спорта или не – най-много ме мотивират резултатите, които постигам за себе си. Да видиш как се надграждаш и развиваш е доста мотивиращо. Старая се да не се сравнявам с другите, макар че няма как напълно, а и е добре да си „сверяваме часовника“ от време на време. Няма лошо и в това да се мотивираш от някой друг, от неговите резултати и това да те подтикне да действаш и да разбереш сам за себе си, че и ти можеш като другите!

Виолета: Мотивират ме учители, които служат на учениците си. Такива, които говорят и действат от сърцето си. Главната ми мотивация обаче винаги идва от практикуващите в класовете ми. Всеки път, когато в края на практиката, поне един човек си тръгва с усмивка, по-спокоен и по-удовлетворен. Всеки път, когато някой ми сподели, че йога е помогнала в аспект от живота му, си спомням защо започнах и защо продължавам да преподавам. Да знам, че по някакъв начин съм помогнала на някого, ме вдъхновява да уча, да се развивам и да вярвам в това, което правя.

Какво те кара да се чувстваш елегантна?

Елена: Обичам да се чувствам комфортно и това за мен е най-важното. Елегантността не се определя само от това каква рокля носиш – елегантността е в маниерите, във вкуса, с който си съчетал нещата. Дори във фитнеса държа да не съм облечена с каквото хвана първо от гардероба. Естествено, чувствам се най-елегантна, когато отделя малко повече време, за да се приготвя за излизане или някой повод – но и за това не е нужно кой знае какви усилия – малко грим, подходящо облекло и добре съчетани бижута и усмивка.

Виолета: На първо място практиката ми ме кара да се чувствам така. Плавните движения и индивидуалността в тях. Но подпомагам усещането си за елегантност с малки “украшения” като шалове през лятото, бижута – предимно обици, колиета и кристални броеници (мали), хубав педикюр (тъй като гледам по-често стъпалата отколкото ръцете си, повече държа на него отколкото на маникюра) хаха.

Коя е най-значимата жена в твоя живот и защо?

Елена: Най-значимата жена в живота ми е моята майка. Това, което имаме с нея е наистина безусловна любов. Знам, че каквото и да направя, тя ще ме обича. Знам, че тя може да ми даде най-добрите съвети, че иска за мен най-доброто. Моята майка е и мой пример в живота, тя е истински герой – падала е и е ставала много пъти. Възхищавам се на силата на духа й, на начина, по който гледа на живота, на позитивизма й, на мъдростта й!

Виолета: Мисля, че това е баба ми. Силна, войнствена, отдадена, нежна и женствена, винаги с достойнство и грация в походката и стойката си, винаги с решителност и устременост в погледа. Невероятна, неповторима, незабравима жена.

Един съвет за читателките на блога…

Елена: Да се радват на малките неща и дори и в онези дни, когато уж всичко е криво и се случва наопаки, да намират по нещо позитивно.

Виолета: Намерете онова, което ви кара да не се чувствате съвсем удобно и приятно в кожата ви. И когато разберете какво е то, потърсете как точно може да го промените, не се примирявайте с нищо в себе си, което може да бъде трансформирано макар и да е трудно. И след това открийте какво ви дава увереност и ентусиазъм. И бъдете отдадени на всичко онова, което ви кара да се чувствате живи, женствени, истински. Тогава истинската ви същност ще се разкрие и тя ще бъде зашеметяваща.

Довърши изречението: „Аз съм смесица от…“

Ели: “Аз съм смесица от противоположности”

Вио: „Смесица от бунтовност и смиреност, непоклатимост и уязвимост, разум и емоция.“

***

Още веднъж честит 8ми Март!

Амалгама ви пожелава здраве, красота и безброй усмивки, споделени с любимите семейства и приятели. Очаквайте съвсем скоро и втората част от тази публикация с други две вдъхновяващи дами…

The post Глътка вдъхновение в едно интервю за 8ми Март appeared first on Amalgama.