Женският месец и тази година не пропусна да демонстрира стихиите си и непостоянния си нрав. Но нали казват, че жените сме такива… Напук на настъпилата астрономическа пролет, навън и в момента се сипе пухкав снежец. За да ви мотивирам все пак да не се барикадирате вкъщи заради студа, пиша тази публикация днес.

Воденето на блог е чудесен начин да изразиш себе си. Имаш цялата свобода да пишеш колкото искаш и каквото искаш, да представиш себе си дори в бляскава светлина. Както вече споменах, не това е целта на този материал. Вместо да говоря за себе си, реших да споделя от кои личности аз самата най-често черпя мотивация. Все пак идва момент, в който всеки човек има нужда от личен пример или леко подритване (за стартов тласък).

Стартирах този материал на 8ми март, но го публикувам докрай днес, за да си напомняме, че трябва да сме елегантни, женствени и себе си не само през един ден в годината. Представям ви интервю с още две млади и очарователни дами, които също могат да ви научат на много.  Цветелина Mитева e сред пионерите на младежката организация YOUTHub, a Вяра Василева е запален пътешественик. Те са вплели красотата, спорта и амбицията в себе си и се развиват успешно в личен и професионален план. Сумарно двете прекарват повече часове седмично във фитнес залата, отколкото (може би) някой депутати присъстват в парламента. Запалени са по здравозловно хранене и режими, а съвсем скоро може би ще стартират и тандемен проект, който засега ще запазим в тайна…

Но толкова от мен, насладете се на техните отговори и може би ще се припознаете сред редовете. Приятно четене!

Разкажи с няколко думи за себе си…

Цветелина: На 24г. съм, но най-често хората си мислят, че все още съм ученичка. Дразнех се доста време на това, но сега като взех да остарявам, вече го приемам като комплимент. Иначе съм от Благоевград, завърших Американския университет там, а понастоящем се занимавам с маркетинг и медии (на заплата), и с НПО (доброволно). Превърнала съм се в нещо като фитнес маниак и съм зарибена по здравословното хранене и споделянето за това в социалните мрежи.

Instagram: @tsvetelinami

Вяра: На 27 години съм, от София. Работя в IT сектора, но в бъдеще искам да се реализирам в сферата на дигиталния маркетинг. Тъй като ежедневието ми минава в офис, обичам свободното си време да прекарвам възможно най-активно. В момента съм запалена по фитнес и йога. Обичам да пътувам и да снимам. Колкото и изтъркано да звучи, след всяко пътешествие преоткривам нещо в себе си и мирогледа си. Скоро мисля да направя и фотографско портфолио, с най-хубавите запечатани моменти от местата, които са предизвикали силни емоции в мен.

Instagram: @vasilevaviara

Кога започна да тренираш активно?

Цвети: Винаги съм била активна и ми е харесвало да правя физически упражнения. Докато бях студентка, с най-добрата ми приятелка се бяхме запалили по фитнеса и ходехме в залата абсолютно всеки ден. В продължение на месец… и после нищо. Всички резултати отидоха по дяволите. В един мрачен ноемврийски ден през 2017 г. застанах пред огледалото и се гледах в продължение на няколко минути. Не ми хареса онова, което виждах, защото съм показвала на себе си преди, че мога да изглеждам добре. Бях се отпуснала, не се хранех особено здравословно. Още на същия ден реших това да се промени. Обявих намерението си да започна “30-day challenge” в социалната мрежа Instagram чрез история, защото знаех, че веднъж кажа ли го публично, ще ми е трудно да се откажа. Оттогава не съм спряла да тренирам и да се храня здравословно.

Вяра: С фитнес започнах да се занимавам по-сериозно преди 8 месеца. До тогава си мислех, че тъй като имам по-бавен метаболизъм, ключът към горенето на мазнини е много кардио тренировки. Влизах в залата, тичах по 1 час без никаква загрявка и стречинг и дори не поглеждах към другите уреди, твърде убедена, че жените не трябва да тренират с тежести. Но истината беше, че не се чувствах добре в тялото си. Затова се редуваха периоди, в които тичах по 10 км на ден с периоди, в които се отчайвах и спирах да посещавам залата. Започнах да разглеждам малко по-задълбочени статии за тренировки, пред и следтренировъчно хранене, метаболизъм и хормони и няколко месеца само четях без да предприемам нищо. Накрая се престраших и започнах комплексна програма, която включва хранителен режим, силови тренировки и умерено кардио. Няколко месеца по-късно включих и йога практики, благодарение на авторката на блога. Сега се чувствам страхотно – с фитнеса оформям мускулите, а с йогата работя върху пластичността и концентрацията.

Какво те мотивира най-много?

Цвети: Обичам да се състезавам и да провокирам себе си. Обичам да ми е трудно, да се мъча, да си казвам “ох, не мога”. Да, знам че звучи леко откачено – кой подяволите обича да му е трудно. Това, което обичам в цялото това нещо е мисълта, че накрая ще бъда по-добра, ще изглеждам по-добре и ще съм доволна от постигнатите резултати. И тогава, обръщайки се назад, се сещаш за трудностите, през които си преминал за да си тук, сега, и ти става едно мило, дотолкова, че си казваш “мамка му, искам пак!”

Вяра: Най-много ме мотивира, това да се чувствам добре в кожата си. Обичам да виждам как прогресирам. В началото е трудно и трябва да излезеш от зоната си на комфорт, но после тялото ти се отблагодарява за постоянството. Със всичко е така – трябва да дадеш, за да получиш. И определено ползите от спорта не се изчерпват само с по-добър външен вид. Ставам по – организирана, самоуверена и усмихната и приемам доста по-леко стресовите ситуации.

Какво те кара да се чувстваш елегантна?

Цвети: Честно да си призная доста рядко ми се случва да се чувствам елегантна. Не съм от типа жени – кокетки. Нося дънки и бели маратонки, не съм много по прическите – косата все ми е или вързана или пусната, грима гледам да избягвам, за обувки на ток да не говорим – тях избягвам още по-сериозно. Може би се чувствам елегантна в момента, в който стъпя във фитнеса и преди да падне цялото количество пот, което хвърлям повреме на тренировка. След това няма никакво място за елегантност.

Вяра: Когато съм във форма и съм вярна на стила си, тогава се чувствам най-елегантно. Не обичам прекалено провокативния стил. Мисля че, когато една жена се чувства комфортно, тогава изглежда добре и си личи дори по походката й.

Коя е най-значимата жена в твоя живот и защо?

Цветелина: Тя е майка, доброволец, преподава в Американския университет, беше ми учител по английски, мой ментор, а понастоящем мой близък приятел и един от най-откачените хора, които познавам. Казва се Сабина Вийн и без нея нямаше да бъда това, което съм в момента – амбициозна, уверена и също толкова откачена, колкото нея.

Вяра: Майка ми. Надявам се някой ден и аз да бъда такъв пример и източник на енергия и мъдрост и за моите деца. Тя винаги е успявала да ме зареди в трудни моменти и сякаш ме познава по-добре от колкото аз самата се познавам.

Един съвет за читателките на блога…

Цветелина: Четете! Повече и по-често! Вълнувайте се от хора, от техните истории; от това какво прави даден човек щастлив, какво го мотивира, какво го поддържа жив. Само така самите вие ще откриете собственото си аз (ако все още не сте го намерили) и ще се вдъхновите да направите нещо ново, което, кой знае, може да преобърне живота ви.

Вяра: Моят съвет е да намерите баланса – не превръщайте тялото си в култ, но и не се пускайте по течението, ако не ви харесва това, което виждате в огледалото. Ако нещо ви потиска, променете го! Намерете кой е вашият начин и дерзайте. Пътят ви до целта може да е по-дълъг, може да е по-труден от този на хората около вас, но не се отказвайте и не се сравнявайте с другите. Това важи и за всички други сфери в живота.

Довърши изречението: „Аз съм смесица от…“

Вяра:

Аз съм смесица от емоции.

Цветелина:

Аз съм смесица от противоречивости:

уж съм пряма, а не казвам всичко;

уж съм силна, а се сривам лесно;

уж уверена съм, а се колебая;

И хем в реалността живея, а не спирам да мечтая…

Не спирайте да провокирате хората около себе си, защото така ще ги накарате да се развият в непозната за тях насока! Жените заслужават специално внимание не само по 8ми Март, но и не трябва да забравят да се държат като дами, за да го получават наистина. В този ред на мисли, искам да завърша публикацията като споделя с вас и една сентенция на Зиг Заглар, която прочетох наскоро и остана като траен отпечатък в съзнанието ми:

“Ще получите всичко, което искате от живота, ако помагате достатъчно на другите, да получат това, което те искат.”

The post Какво ги мотивира? „Глътка вдъхновение“ vol.2 appeared first on Amalgama.

Ето защо 8ми март е чудесен повод да поздравим най-вдъхновяващите жени в живота ни. Нека им благодарим, че ги има и че продължават да ни мотивират да се развиваме и вглеждаме напред. Без тях животът ни със сигурност би бил по-скучен и труден.

Както всяка дама днес и аз имам празник. В ежедневието си се старая да давам добър личен пример както на близките си, така и на непознатите лица, с които ме сблъсква съдбата. Или иначе казано, старая се да бъда добра жена в обществото. Вместо да говоря за себе си обаче, реших днес да споделя от къде аз самата черпя мотивация и кои личности ползвам за пример.

Тази статия представлява интервю с четири млади, очарователни, талантливи и разбира се, вдъхновяващи дами. Те са вплели грацията, красотата, спорта и амбицията в себе си, за да се развиват целеустремено и да сътворяват своя уникален, красив и по-добър свят всеки ден. Насладете се на откровените отговори и може би ще откриете частица истина за себе си в последващите редове.

Приятно четене!

Разкажи с няколко думи за себе си…

Аз съм Елена, на 24 години. В професионален план съм се ориентирала в маркетинг сферата, а нещото, чрез което изкарвам напрежението и вече е станало мое ежедневие е спортът. 

Активният здравословен живот е една от страстите, а които Елена споделя и в своя уебсайт: elenactive.com

Аз съм Вио. Но съм и Виолета. И не за всички и не винаги съм Вили. Като всички други и аз се опитвам да балансирам различните роли, които имам в живота си – от дъщеря, сестра и леля, през приятелка и любовна партньорка, до йога ученик и учител. Използвам методите на йога, за да бъда по-добра във всяка от тези роли и същите тези методи споделям с хората, които са по пътя към баланс, усъвършенстване и осъзнатост.

Вио е преподавтел по йога в Yoga Vibe, можете да я последвате в instagram: @violetaflows

Кога започна да тренираш активно?

Елена: От дете се занимавам с някакъв вид спорт, но по-активно стартирах с фитнес тренировките преди около 7-8 години.

Виолета: За първи път посетих йога клас, когато бях на 11г., но практикуването ми реално се задълбочи преди 5-6, когато започнах да разбирам повече философията и принципите на йога и практиката ми мина отвъд физическия аспект.

Какво те мотивира най-много?

Елена: Независимо дали в спорта или не – най-много ме мотивират резултатите, които постигам за себе си. Да видиш как се надграждаш и развиваш е доста мотивиращо. Старая се да не се сравнявам с другите, макар че няма как напълно, а и е добре да си „сверяваме часовника“ от време на време. Няма лошо и в това да се мотивираш от някой друг, от неговите резултати и това да те подтикне да действаш и да разбереш сам за себе си, че и ти можеш като другите!

Виолета: Мотивират ме учители, които служат на учениците си. Такива, които говорят и действат от сърцето си. Главната ми мотивация обаче винаги идва от практикуващите в класовете ми. Всеки път, когато в края на практиката, поне един човек си тръгва с усмивка, по-спокоен и по-удовлетворен. Всеки път, когато някой ми сподели, че йога е помогнала в аспект от живота му, си спомням защо започнах и защо продължавам да преподавам. Да знам, че по някакъв начин съм помогнала на някого, ме вдъхновява да уча, да се развивам и да вярвам в това, което правя.

Какво те кара да се чувстваш елегантна?

Елена: Обичам да се чувствам комфортно и това за мен е най-важното. Елегантността не се определя само от това каква рокля носиш – елегантността е в маниерите, във вкуса, с който си съчетал нещата. Дори във фитнеса държа да не съм облечена с каквото хвана първо от гардероба. Естествено, чувствам се най-елегантна, когато отделя малко повече време, за да се приготвя за излизане или някой повод – но и за това не е нужно кой знае какви усилия – малко грим, подходящо облекло и добре съчетани бижута и усмивка.

Виолета: На първо място практиката ми ме кара да се чувствам така. Плавните движения и индивидуалността в тях. Но подпомагам усещането си за елегантност с малки “украшения” като шалове през лятото, бижута – предимно обици, колиета и кристални броеници (мали), хубав педикюр (тъй като гледам по-често стъпалата отколкото ръцете си, повече държа на него отколкото на маникюра) хаха.

Коя е най-значимата жена в твоя живот и защо?

Елена: Най-значимата жена в живота ми е моята майка. Това, което имаме с нея е наистина безусловна любов. Знам, че каквото и да направя, тя ще ме обича. Знам, че тя може да ми даде най-добрите съвети, че иска за мен най-доброто. Моята майка е и мой пример в живота, тя е истински герой – падала е и е ставала много пъти. Възхищавам се на силата на духа й, на начина, по който гледа на живота, на позитивизма й, на мъдростта й!

Виолета: Мисля, че това е баба ми. Силна, войнствена, отдадена, нежна и женствена, винаги с достойнство и грация в походката и стойката си, винаги с решителност и устременост в погледа. Невероятна, неповторима, незабравима жена.

Един съвет за читателките на блога…

Елена: Да се радват на малките неща и дори и в онези дни, когато уж всичко е криво и се случва наопаки, да намират по нещо позитивно.

Виолета: Намерете онова, което ви кара да не се чувствате съвсем удобно и приятно в кожата ви. И когато разберете какво е то, потърсете как точно може да го промените, не се примирявайте с нищо в себе си, което може да бъде трансформирано макар и да е трудно. И след това открийте какво ви дава увереност и ентусиазъм. И бъдете отдадени на всичко онова, което ви кара да се чувствате живи, женствени, истински. Тогава истинската ви същност ще се разкрие и тя ще бъде зашеметяваща.

Довърши изречението: „Аз съм смесица от…“

Ели: “Аз съм смесица от противоположности”

Вио: „Смесица от бунтовност и смиреност, непоклатимост и уязвимост, разум и емоция.“

***

Още веднъж честит 8ми Март!

Амалгама ви пожелава здраве, красота и безброй усмивки, споделени с любимите семейства и приятели. Очаквайте съвсем скоро и втората част от тази публикация с други две вдъхновяващи дами…

The post Глътка вдъхновение в едно интервю за 8ми Март appeared first on Amalgama.

Бях споменавала в едно интервю, че идеята за дантелените обеци отчасти се роди в сън. Бях сънувала една красива, стройна дама в черна рокля, върнала се сякаш от миналото или пък оживяла от роман на Джейн Остин… Тя беше с аристократична походка, вързана на кок коса и елегантни ръкавици. Черната и рокля завършваше с елегантна яка около шията, която перфектно пасваше на обеците и от черна дантела и перли. Не помня нищо друго от съня, но ми въздейства силно.

След известно време, се върнах към спомена за образа на тази дама и започнах да експериментирам с дантела. Крайният резултат беше, че създавайки модела обеци „Класика“, той се превърна в един от най-често поръчваните модели и еднакво харесван сред дами с разнообразни интереси и стил.

Замислих се, щом сънищата имат такъв ефект върху съзнанието и креативността, не трябва ли да им обръщаме повече внимание?

Като активен, работещ и спортуващ млад човек, с течение на времето, а и с малко горчив опит разбрах, че за да си продуктивен, трябва да спиш достатъчно. Работата по проекти в последния момент и дългите безсънни нощи, прекарани в подготовка за някой изпит (пак в последня момент) изпиват жизнеността от тялото и способността за концентрация. Редовното недоспиване влияе зле на всички части на организма ни, както на физиката, така и на психиката. След като започнах да обръщам внимание на количеството сън, което давам на организма си, беше дошъл момент да помисля и за качеството.

Работата в офис ме кара да стоя прегърбена твърде много време, ежедневното тичане по задачки стресира и изтощава, а вечерните тренировки понякога са твърде натоварващи… За съжаление, много от нас са така и резултатът е 3в1, но не неочаквано добра комбинация, а коктейл взривоопасна доза умора.

Чувството да ви е познато?

Тъй като обичам да пия коктейлите си гарнирани не с умора, а с прясна мента, реших да заложа на друг подход. Започнах да търся друго решение на проблема с липсата на качествен сън в забързаното ми ежедневие. Намалих претоварващите тренировки и ги замених с йога, която значително подобри стойката ми, но болката в тялото не беше изчезнала напълно. Все още имаше сутрини, в които се събуждах като пребита и се чувствах сякаш не съм спала изобщо. От няколко месеца се бях прибрала в София, знаех че леглото ми никога не е било супер удобно, но някак игнорирах този факт.

Повече нямаше накъде… Не исках да сменям леглото, защото харесвам интериора на спалнята си, затова реших просто да си купя нов матрак.

Да, ама то не било чак толкова просто. Откъде да знам, какъв точно ми трябва, за да реша проблема. Пазарът е залят с всевъзможни продукти, но кой наистина гарантира за качество и как можеш да ги тестваш адекватно без да пренощуваш поне на един – два.

Покрай честите ми пътувания съм спала на какви ли не легла, та дори и на шалте на къмпинг. От приятели бях чувала също, какви ли не истории за грешни пари, похарчени за матраци. Купени на лизинг.. купени от склад…купени дори от хипермаркети за хранителни стоки.. беше без значение. Крайният резултат с матраците винаги беше един и същ – мухлясали, пропаднали, наподобяващи пресечената местност на някое речно дере.

Не не, ако исках да спя на дере, щях да се спра на варианта с шалтето. Така, замечтана за пътешествия, започнах да ровя из интернет и да търся марки и опции. Бях решила да заложа на по-висок клас продукт, за да си реша проблема веднъж завинаги (или поне по-дългосрочно), което от своя страна, елиминираше тези, продавани в супермаркети.

Като човек, който се опитва да развива собствения си бранд Amalgama в България, често търся други млади ентусиасти и подкрепям техните каузи и проекти. Обичам да залагам на български продукти, когато качеството си заслужава, ето защо реших да тествам нещо ново, а не да гледам вечните реклами на Топшоп, Телешоп или подобни (убиващи мозъчни клетки) „Телетъбис“ предавания.

Amber влиза в графата „старт ъп“ компании в България, с иновативен бизнес модел, сравнително непознат за пазара в страната. Предлагат 100 дни тестов период, като доставката и връщането са за тяхна сметка и са тяхна отговорност. Носиш си матрака вкъщи и започваш да си тананикаш „Аз съм сънчо…“

Както името подсказва, техният продукт има в състава си кехлибар. В началото идея си нямах, че кехлибарът има положителен ефект върху съня, но работейки с естествени материали и естествени камъни в изработката на бижутата, ми се стори интересно да проуча този материал и нестандартното му приложение.

Amber нямат физически магазин или шоурум с мостри, както е в Ikea, например, където два часа и половина лутане нагоре надолу бяха белязали старта на лова ми за нов матрак. (Да не споменавам и 50те лева неусетно изхарчени за стоки от 3та, 5та и може би 10та необходимост. Но със сигурност не толкова нужни на тялото ми както нов матрак.) Поне орхидеите ми си имат нови саксии ;д

И тук идва спънката за типичния купувач, защото добре познатото за нашенци „Око да види, ръка да пипне“ в случая, просто не важи.

Няма къде да отидеш да пробваш, да видиш, да полегнеш… Трябва да се довериш… Но как?! Та дори принцесата от добре познатата приказка изпробва 20 матрака и пак усещаше граховото зърно…

Екипът на Amber вярват, че един матрак не може да бъде истински проверен и оценен в шоурум, за 10 минути излежаване върху него. Затова и предоставят възможността да го тестваш вкъщи, чрез реално спане върху него за три месеца. Ако нещо не ти хареса през тези 100 дни, можеш да им върнеш продукта и нищо не плащаш. Звучи обещаващо.

Последното, което ме убеди на 100% да изпробвам Amber, освен обещанието за спокоен и освежаващ сън в прегръдката от кехлибар, беше че предлагат и поръчка на нестандартни размери. Винаги съм смятала, че леглото ми е по стандарта „персон и половина“, но размерът се оказа 125х200см вместо 150х200см. Явно, освен някой мъже и някой производители на мебели лъжат в сантиметрите!

„И тук ще сме извън стандарта“, помислих си аз и просто завърших поръчката на сайта. „Custom“ поръчката отнема 2 до 3 седмици, което е напълно нормално за изработка на нещо специално за теб. Така или иначе заминавах на море, а като се върнах от отпуска, вече си имах нов матрак. Отворих опаковката сутринта, разпънах матрака върху дървената рамка на леглото си и след около 12 часа го изпробвах.

Безвремие и пълен релакс…

Мога и повече да ви описвам преживяването, но не си заслужава да четете. По-добре опитайте сами : )

Вече повече от седмица си спя сладко на матрака, тренирам, ходя на работа в офиса, работя и в студиото, където се раждат красивите модели Amalgama. Дори стартирах колекцията чанти! Мотивирана съм и ободрена. Не, че спя повече часове от преди, просто за 6 часа качествен сън релаксирам достатъчно. След 100те дни тест период, дори и Amber да ме питат, дори и Феята на зъбките да дойде да ми иска матрака, пак няма да го дам! За мен, изпитателният срок завърши с първото утро и първото събуждане в кехлибарената прегръдка.

Дори и малката Айла би потвърдила!

„Здрав дух в здраво тяло“ … за да сте здрави, инвестирайте в съня си, не само в хранителни добавки или лекарства.

Комбинацията – здрав сън, свежа храна и спорт ще ви направят наистина продуктивни!

The post Сънят с „Amber“ – практика за продуктивност appeared first on Amalgama.

През декември 2017 креативната смесица Amalgama отбеляза своя първи рожден ден. Един текст за историята, (не)успехите и малките стъпки, чрез които можем да догонваме детските си мечти. Приятно четене!

А какво става същност?… Става студено. 

До 31ви всичко се е върнало по старо му, точно както каретата на Пепеляшка се превръща отново в тиква след като удари последният час на магическата нощ.

Всеки нов януари си поставяме куп нови грандиозни цели, които за съжаление почти никога не постигаме.

Не само по Коледа стават чудеса, стига да поддържаме вярата си и да полагаме усилия.

 

След като прочетохте как започна всичко, искам да провокирам и вас, да помислите какви са ценните уроци, (не)успехите и кои са малките стъпки, чрез които можем да догонваме детските си мечти?

 

The post Amalgama – Една година по-късно appeared first on Amalgama.

Неделният ми следобед ме провокира да напиша тази статия.

Типично за мен напоследък, в неделя присъствах на неформална лекция, в едно от така нашумелите (и това не е случайно), „споделени пространства“ в София. В това полезно място дискутирахме по един или друг начин темата за емоциите стоящи зад успеха и бизнеса.

Сигурно тук бихте си казали, тя е луда да ми говори за бизнес и чувства… емоциите нямат място на масата за сделки. Е, да… може би някога, когато около масата е имало само изгладени ревери на костюми, вратовръзки и ръкавели, наистина е било така. Днес обаче, и ние с високите токчета, стилните бижута и нежен аромат на парфюм имаме запазено място на тази маса. И има защо!

Нещата се променят. Да правиш бизнес с душа, не е никак лошо, просто е алтернатива на познатия модел. И все пак, няма да трогнете със сълзи данъчен инспектор, така че нека емоциите са премерени – балансът е всичко.

Събитието в неделя бе водено от Юлия Атанасова, дългогодишен маркетинг директор и автор – създател на Judway. Няма да изброявам други титли, защото е излишно, Юлия просто е  успяла жена в корпоративния свят. Добра е в това, което прави и продължава да се развива. Тя сподели част от своя личен опит по темата за бизнеса, жените и емоциите, свързани с успеха.

Докато кротко си пиех следобедния чай с джинджифил и канела, успях да уловя много истини за себе си в казаното от Юлия.

Няма да се правя на гуру или „лайф коуч“, както напоследък е много модерно да се наричат хората, които просто не се притесняват да споделят мнението си пред публика.

Е, аз искам да споделя с вас пет истини, до които по един или друг начин достигнах в последните няколко дни:

#1. Никога няма да спрем да имаме нови желания.

Винаги ще има нещо, което искаме. В нашата човешка природа е да сме водени от желанията си. Това желание понякога ще е копнеж, дотолкова силен, че да не можем да живеем без него. Понякога не съвсем. То просто ще ни подсеща за себе си, когато нямаме по-важни мисли. Каквото и да е, каквото и да постигнем, след това ще се намери ново искане и нова цел. Кръговрат. Уморително а? Този водовъртеж от тичане и търсене най-вероятно е „спиралата“ на живота.

И преди да се замотаеш в него…  Дишай! Ако нещо не е наред, поеми си дълбоко въздух 1..2..3 пъти и премисли наново нещата.

#2. Успехът не се измерва само с цифрите в банковата сметка, а с радостта от собственото ни старание.

Широко разпространени са всевъзможни клишета от рода на „щастието не се купува с пари“, „парите не са всичко“ и т.н. Наистина, с цялата си вяра заставам зад това твърдение. Има много по-важни ценности от това да имаш много пари, но те са средство, което трябва да се научиш да уважаваш и управляваш още от ранна възраст. Понякога, да си материално независим ти дава свобода да правиш много неща и да имаш избори, които ти носят щастие.

Грешен е стремежът да се фокусираме само върху богатството. Вместо това, нека обърнем внимание на удоволствието от нещо постигнато, на радостта от собственото ни старание. Замислете се, накарах ви да се усмихнете, нали? : )

#3. Мъжете и жените правят бизнес по различен начин.

Стига да осъзнаем това и да не се опитваме да го променяме, можем да бъдем успешни във всяка една сфера. Няма да поканиш  финансов директор в строг костюм на чаша чай, но с бизнес дама като главна редакторка това би имало успех.  От изключително значение е да изградим правилен подход и да съумеем да го приложим в различните ситуации.  Материален успех и самоувереност като водещ двигател са много по-характерни за мъжете, отколкото за жените. Признание и радост са ключовите женски цели.

#4. Как искам да се чувствам? –  въпросът е двигател на прогреса за жените

Много често е по-важно как ще стигнеш до дадена цел, момент или избор, от самия резултат накрая. Както популярната фраза на английски гласи: „It is all about the journey, not the destination“, пътуването е определящо, а не самата дестинацията. Или иначе казано, ако се съсипеш, за да постигнеш дадена цел и междувременно си загубиш приятелите, здравето, стройната си фигура или нещо подобно, дали ще си струва накрая?! Как искам да се чувствам накрая, когато постигна успех е много по-устойчива мотивация да поема по дадения път.

#5. Прави си планове на база не „какво трябва да свърша“, а „как се чувствам в конкретния момент“- моментното ни състояние пряко рефлектира върху продуктивността.

Как се чувствате днес…утре…тази седмица…месец…година? А какво бихте променили?

Няма смисъл да вървим срещу себе си и е съвсем нормално ако някой ден не се чувстваме добре.

Хора сме и всички знаем че е непосилно да сме във вихъра си 24/7 и да, това е окей. Ако си претоварена и уморена няма как да ти стане по-добре ако захванеш още една задача – ново количество работа. Понякога да забавиш темпото и да отложиш с 2 часа ангажимент, за да отидеш на тренировка би могло да ти спести много повече часове закъснение след това, заради непродуктивност и липса на движение. И аз правех олнайтъри („allnighter“ – стоиш буден и работиш цяла нощ с промишлена доза кофеин) в университета, но сега виждам, че това натоварване е безсмислено.

Бонус мъдрост: Промяната се случва, когато наистина се задействаш!

Както често обичам да казвам, „когато не знаеш къде да отидеш, просто ела на себе си!“ Мотивиращите цитати и вдъхновения са страхотно средство да подкрепиш какво мислиш и да подобриш изказа си, но за реален резултат си трябват действия. Не крилати фрази обаче, а лъвски скок, би те отвел там, където искаш...

От няколко месеца насам споделям на приятели, че не се чувствам съвсем на място… искам да се изнеса, но не правех нищо конкретно по темата. Е, захванах се активно и за 48 часа си намерих апартамент и страхотна съквартирантка.

Неделята отмина. Седмицата започна и водовъртежът  на ежедневието пак се опитва да ни удави в ледени вълни.

Напук на локвите навън, запретвайте крачоли, слагайте гумени ботуши и преследвайте целите си!

The post 5 Неща, които научих за една неделя appeared first on Amalgama.

Често им задавам въпроси…понякога твърде често. Ей така, питам от чисто любопитство. Може би това ги дразни, може би дори е досадно, но със сигурност ги кара да се замислят и да се развихрят в дадена насока, а това винаги е от полза.

“ Да задаваш конкретни въпроси е лесно, стига да ги формулираш ясно и да имаш силата да ги изречеш. “

Така научавам точно това, което ме интересува за даден човек и често, дори го изваждам от зоната му на комфорт. А както много добре знаем, точно тогава става магиятa.

Преди две седмици попитах Силва какво означава мода за нея…

Накарах я не просто да ми каже с две думи, а да ми напише в текст как вижда модата в нейното съзнание. И ето тук я шокирах, карайки я да пише я извадих от нейната стандартна реалност и я провокирах да изрази себе си по нетипичен за нея начин…

За тези, които не я познават, Силва Йорданова е талантлив дизайнер на дрехи. Тя е от хората..по-скоро приятелите, с които работя и споделям своите творчески моменти и вдъхновения. Защото какво по-прекрасно от това да “работиш” по нещо, което ти доставя удоволствие и то с близки приятели до себе си. Не е ли това смисълът на успеха и силната мотивация да се трудиш?!

Запознахме се “случайно” (пиша го в кавички, защото силно вярвам, че случайности в живота няма), а и най-силните ни срещи с хора се случват в точно определен момент, когато сме готови за тях. Та, пътищата ни се преплетоха в една делнична сутрин в Betahaus – едно от местата в София, които наистина ме карат да повярвам, че България и младите хора в нея се развиват.

Не, че искам да правя повече умишлена реклама на мястото, но често посещавам различни събития там и доста се вдъхновявам. Дори в конкретната делнична сутрин, инициативата betabreakfast за мен беше много повече от една дискусия на закуска, защото даде старт на една страхотна творческа симбиоза.

И така, няколко месеца по-късно със Силва работим съвместно по своите проекти и често си говорим за вдъхновението. Занимавайки се с моден дизайн повече от 15 години, тя казва, че вижда в работата с текстил и модата нещо много повече.

“Какво за мен е модата?– Всъщност, чрез материя се стремя да създам усещане и настроение, да нарисувам с плат движението и хармонията на човека, за когото е дрехата,“ започна нейното описание.

За повечето хора клишираното, “модата” стои в замисъла и раждането на колекция, дреха, аксесоар, бижу или просто шал, който ще увиеш около себе си, за да покриеш тялото. За Силва обаче, модата не е просто термин, а по-скоро процес или явление… “Бих я нарекла дух, импулс, вид олицетворение на енергия,” споделя още тя.

Всичко е движение и промяна… Така е и с модата.

Сигурно често сте чували израза: “Всичко ново е добре позабравено старо.” И с модата е така, дори леко прилича на кръговрата на живота. Затова, рециклирането на стари дрехи и оживяването им в нещо ново и красиво е магическо творение, и само по себе си “модерно” за този конкретен момент, тук и сега.

За работния процес в ателието Силва споделя: „При създаването на мода харесвам смесицата на стилове, деликатното съчетание на различни по структура и усет материи и материали. Вдъхновява ме да търся и да експериментирам, събужда креативното мислене и зарежда с позитивни емоции…“

Тук, както често се случва, разговорът ни тръгна в тотално друга посока. Потънахме в своя разпилян, многозначен, творчески свят и темата за модата остана настрана. Написаното от Силва обаче, остана в съзнанието ми дълго време и затова, реших да го споделя с вас тук… А моята провокация, вярвам, си свърши добре работата.

Не спирайте да провокирате хората около себе си, защото така ще ги накарате да се развият в непозната за тях насока!

В този ред на мисли, искам да завърша публикацията като споделя с вас и една сентенция на Зиг Заглар, която прочетох наскоро:

“Ще получите всичко, което искате от живота, ако помагате достатъчно на другите, да получат това, което те искат.”

Снимки: личен архив

The post Провокация да изразиш себе си…Какво за теб е модата? appeared first on Amalgama.

Напоследък реших да се вслушвам по-силно във въпросите, които околните ми задават… и това не с цел, да остроумнича и да съм една глава напред с отговорa си, сякаш съм излязла не на дискусия, а на бойно поле, срещу солидно въоръжен опонент (както обикновено). Не, идеята е да разбирам повече неща за самата себе си от зададените въпроси и по този начин да се развивам по-успешно.

И така, конкретният въпрос „От къде намираш време за това?“ ми бе зададен преди няколко дни на бизнес среща в офиса, в който работя. Събеседник ми беше една изключително еродирана дама, дългогодишен експерт в своята сфера на бизнес развитие.

Тя ме накара да се замисля отново за мотивацията си. Чета много статии, ежедневно, за разпределение на задачите или така нареченият „добър тайммениджмънт” (прекрасна народна думичка) Дори, ви предлагам една статия по темата на любимците ми от Lifehack.bg. Но след толкова четене…. отново се замислям, какво за нас е времето?

Всеки бърза ежедневно. Препускаме за някоя среща, закъсняваме за работа, за тренировка, или просто искаме да сме на 5 места едновременно… Е, не става!

Използваме времето като оправдание за почти всичко, от липсата на прости ежедневни навици, които биха направили животът ни по-здравословен (като: тренировка, макар и кратка, или пък ползотворна малка закуска всяка сутрин), до пренебрегването на нашите цели, мечти, близки хора. Често някъде се чува: „Не ми остана време, затова го претупах.“ – това никак не е адекватно оправдание за нещо, което създаваш.

Времето обаче е една абстракция!

То е константа, която на теория тече в една посока, по един и същи начин, всеки ден. То не се променя! Хората сме тези, които се променяме. Ние порастваме. Ние остаряваме. Ние сбъдваме мечтите си или пък не успяваме. Ние умираме, а то времето си е безсмъртно, непроменливо….

Истината е, че не времето не ни достига, а желанието да научим как да се борим с тази абстракция и да победим в битката. Защото, нека бъдем честни, си е чиста борба да станеш в 6 сутринта, за да отидеш на фитнес преди работа, вместо да станеш в 7 и просто да изхвърчиш към офиса, разливайки като италиански фонтан сутрешното си кафе по стълбите на входа.

Борба с невидим враг е да отделиш време на нещата и хората, които харесваш, вместо просто да мързелуваш. Да подредиш правилно и ефективно приоритетите си е нещо, което някак си пропускат да ни научат в училище. Или просто сме твърде малки и споменатото ни се изплъзва, някъде там, между уроците за синус и косинус и неистовото желание да пораснем.

Дори по-късно в живота, когато пораснем, миговете щастие са тъй бленувани и сякаш твърде кратки, както кратко и бленувано е всяко междучасие.

Но за повечето хора, както и за мен, последният училищен звънец вече отдавна е спрял да отмерва десетте минути бъбриви приказки с другарчетата от съседния клас. Единственото, което напомня монотонния му звук, за наше съжаление, е алармата, звучаща от смартфона рано сутрин.
И тук се сещам за една друга много сполучлива мисъл:

„Ехх, добре е, че не трябва вече всеки ден да ставам в 7 часа за училище… мислех си аз, ставайки в 6 за работа.“ 

Въпреки че, отдавна не ходим на училище, не е късно да се научим да си подреждаме приоритетите. Творенето, изкуството и правенето на бижута (макар и да е действие изразходващо енергия и време) се превърна в мой приоритет, защото е нещо, което ме прави пълноценна и ми доставя удоволствие. Правейки себе си щастлива, аз работя върху развитието на своя собствен дух. И ето ти я мотивацията!

Съзнателно казвам, че няма да се оправдавам и да мрънкам, че нямам време (не само пред другите хора, но и пред самата себе си), защото само така бих могла да преборя невидимия враг.

The post „От къде намираш време?“ appeared first on Amalgama.