Обичам да провокирам хората…
Често им задавам въпроси…понякога твърде често. Ей така, питам от чисто любопитство. Може би това ги дразни, може би дори е досадно, но със сигурност ги кара да се замислят и да се развихрят в дадена насока, а това винаги е от полза.
“ Да задаваш конкретни въпроси е лесно, стига да ги формулираш ясно и да имаш силата да ги изречеш. “
Така научавам точно това, което ме интересува за даден човек и често, дори го изваждам от зоната му на комфорт. А както много добре знаем, точно тогава става магиятa.
Преди две седмици попитах Силва какво означава мода за нея…
Накарах я не просто да ми каже с две думи, а да ми напише в текст как вижда модата в нейното съзнание. И ето тук я шокирах, карайки я да пише я извадих от нейната стандартна реалност и я провокирах да изрази себе си по нетипичен за нея начин…
За тези, които не я познават, Силва Йорданова е талантлив дизайнер на дрехи. Тя е от хората..по-скоро приятелите, с които работя и споделям своите творчески моменти и вдъхновения. Защото какво по-прекрасно от това да “работиш” по нещо, което ти доставя удоволствие и то с близки приятели до себе си. Не е ли това смисълът на успеха и силната мотивация да се трудиш?!
Запознахме се “случайно” (пиша го в кавички, защото силно вярвам, че случайности в живота няма), а и най-силните ни срещи с хора се случват в точно определен момент, когато сме готови за тях. Та, пътищата ни се преплетоха в една делнична сутрин в Betahaus – едно от местата в София, които наистина ме карат да повярвам, че България и младите хора в нея се развиват.
Не, че искам да правя повече умишлена реклама на мястото, но често посещавам различни събития там и доста се вдъхновявам. Дори в конкретната делнична сутрин, инициативата betabreakfast за мен беше много повече от една дискусия на закуска, защото даде старт на една страхотна творческа симбиоза.
И така, няколко месеца по-късно със Силва работим съвместно по своите проекти и често си говорим за вдъхновението. Занимавайки се с моден дизайн повече от 15 години, тя казва, че вижда в работата с текстил и модата нещо много повече.
“Какво за мен е модата?– Всъщност, чрез материя се стремя да създам усещане и настроение, да нарисувам с плат движението и хармонията на човека, за когото е дрехата,“ започна нейното описание.
За повечето хора клишираното, “модата” стои в замисъла и раждането на колекция, дреха, аксесоар, бижу или просто шал, който ще увиеш около себе си, за да покриеш тялото. За Силва обаче, модата не е просто термин, а по-скоро процес или явление… “Бих я нарекла дух, импулс, вид олицетворение на енергия,” споделя още тя.
Всичко е движение и промяна… Така е и с модата.
Сигурно често сте чували израза: “Всичко ново е добре позабравено старо.” И с модата е така, дори леко прилича на кръговрата на живота. Затова, рециклирането на стари дрехи и оживяването им в нещо ново и красиво е магическо творение, и само по себе си “модерно” за този конкретен момент, тук и сега.
За работния процес в ателието Силва споделя: „При създаването на мода харесвам смесицата на стилове, деликатното съчетание на различни по структура и усет материи и материали. Вдъхновява ме да търся и да експериментирам, събужда креативното мислене и зарежда с позитивни емоции…“
Тук, както често се случва, разговорът ни тръгна в тотално друга посока. Потънахме в своя разпилян, многозначен, творчески свят и темата за модата остана настрана. Написаното от Силва обаче, остана в съзнанието ми дълго време и затова, реших да го споделя с вас тук… А моята провокация, вярвам, си свърши добре работата.
Не спирайте да провокирате хората около себе си, защото така ще ги накарате да се развият в непозната за тях насока!
В този ред на мисли, искам да завърша публикацията като споделя с вас и една сентенция на Зиг Заглар, която прочетох наскоро:
“Ще получите всичко, което искате от живота, ако помагате достатъчно на другите, да получат това, което те искат.”
Снимки: личен архив