Казват българите сме странен, но и много интересен народ – народ с древни традиции, богата култура, с красиви моми и буйни нрави… Именно за тези неща съм решила да пиша днес. Всички те бяха събрани като „букет от пъстри цветове по улиците на китното селце Момчиловци в Родопите. А как Amalgama се озова там, ще ви разкажа след малко.

Напоследък всичко около мен се стреми да ме върне към народните традиции и „корена“, както му викат старите баби. Модни тенденции, четива, танци и събития, маркетинг кампании – ежедневието ми бавно се завърташе все около български шевици и традиции. Кой ли ме беше оплел в тях?

Книгата, която прочетох наскоро беше пълна с така наречените „бабини деветини“. Разкази и легенди – поверия за това как е живял българският народ и какви са типичните обреди и повели, които дедите ни са спазвали… А те, бабите разказващи тези истории от миналото в книгата живееха тъкмо из Родопите. „Трябва да ги видя някой ден тези села,“ мислех си аз докато разлиствах страниците в захлас.

Земята, от която си родом – ето това ти е връзката с корена, изначалното… Нали знаете, дърветата се разрастват и разлистват, но никога не сменят мястото си на земята. А ние хората не сме така… все се чудим на къде да поемем, все се лутаме… скитаме… с цел „да намерим“ А какво търсим? Често и ние самите не знаем. Понякога се оказва, че именно корена сме загубили… Може би тъкмо това трябваше и аз да намеря.

Един ден получих покана да се присъединя към участниците артисти на един фестивал в Родопите. „Тъкмо навреме,“ помислих си аз и на драго сърце приех поканата. Той бе организиран съвместно от български и китайски компании, които целят да популяризират родните ни традиции и подмладяващите сили на българското кисело мляко. (Да, млякото там беше все още истинско, такова „био“, но не както в супера.) Няма да кулинарстваме много обещавам, за да не огладнеете докато дочетете статията.

И така, магията на планината бе оживяла във „Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.“ Събитието е се проведе между 21-22-23 септември 2018 г. Имах щастието да представя етно бижутата си там, да прекарам време с близки хора, да създам интересни нови запознанства и да похапна истинско кисело мляко, с пресни боровинки и много любов.

Из момчиловските улици, или по-точно под един чардак, успях да срещна група български художници, радвали с изкуството си много хора, не само в нашата страна. Те творят от дълги години, доста повече от мен, затова адмирирам дълбоко произведенията им, упорития труд и усилия, които полагат, както и това, че все още работят в България. На благи приказки с по чаша още по-блага домашна ракия разбрах какво е да си творец – бохем по душа в родината ни.

Петър Мичев бе един от събеседниците ми творци. Роден през 1955 година в град Плевен, без специални титли или скъпо професионално образование, той рисува от 15 годишна възраст и развива таланта си сам. Истинският майсторлък и любов към българското проличава в творбите му, които са модерна интерпретация на фолклорни образи. Като своеобразна смесица – „амалгама“ от многоцветни елементи, геометрични и овални форми се преплитат в стилизирани женски фигури, облечени в народни носии.

Петър е създал свой разпознаваем почерг, който лесно остава в съзнанието на наблюдаващия творбите му. Творецът е реализирал над 120 самостоятелни изложби в България, Европа, Америка, а в Момчиловци представи някой от най-новите си творби, част от които също заминаха за Китай.. До няколко седмици именитият художник открива своето ново ателие, което се надявам също да успея да посетя.

Неслучайно казват, че изкуството и виното вървят ръка за ръка. Напълно бих го потвърдила (и не само защото обичам да създавам аксесоарите Amalgama, в компанията на чаша хубаво розе). От векове доброто вино и изкуство присъстват редом в историята, в народни повели, в галерии и изтънчени домове, като оставят запомняща следа и впечатление след себе си. България се слави с тучни лозови насаждения, богати ароматни вина и развита винена култура.

Известният български бранд за бутиково вино Todoroff бе сред основните организатори на фестивала. Марката се оказа и една от основните причини талантливите художници, за които разказах по-рано, да представят творбите си именно в Момиловци. Спонсорирайки доброто българско изкуство, от винарска изба Todoroff се бяха погрижили за духа и артистичността на фестивала. Избта, разположена в Тракийската низина, е известна освен с подбраната гама бутикови вина, също и с висок клас дегустации, интересни винени и арт събития. Може би в скоро време може да ви изненадаме със съвместен проект?

Не на последно място, разбира се, след изкуството и виното, идва ред на неподправената красота. Къде се е чуло и видяло да се проведе фестивал, посветен на българските традиции без красиви моми? Като част от цялата програма, във втората вечер се проведе конкурс за красота Мис Родопи. Победителката в който, Любослава Аспарухова стана и модел на дизайнерските бижута Amalgama.

Очаквайте скоро и фотосесия с красивата победителка и нашите авторски аксесоари. Щастлива съм да добавя, че Любослава, също като мен, е родом от Благоевград.

Запознахме се в Родопите, но се надявам, че ще се срещаме често и за в бъдеще!

Ето как си припомнихме традициите в края на септември.

Следвайте ни в социалните мрежи за още истории!

The post Да си припомним традициите с Момчиловци Фест appeared first on Amalgama.

Това лято… както и цялата предходна година за мен са посветени на трансформация – духовна, мисловна и физическа. А участие на Беглика бе логична стъпка в този процес. Човек рано или късно осъзнава, че има нужда от промяна. Е, по-добре да е рано, но тези неща с осъзнаването не се случват по поръчка. В живота просто трябва да дадеш, за да получиш нещо в замяна. Данък.

Тази история започна преди няколко месеца в един известен столичен бар. С мой много близък приятел от университета бяхме излезли да се видим на „по едно“ след работа. Когато сервитьорката дойде и ни донесе табло с изящно симетрични мандали вместо меню, знаех, че предстои нещо интересно. В разговори за новия ни живот, работа, бъдеща посока, замених обичайното розе и поръчахме от митичното табло. Коктейлите там нямаха имена и съставки, само красиви геометрични форми. Знаехме, че са наречени на различни сакрални места в България. „Каквато мандала избереш, такова е състоянието ти в момента, това те влече. А името на напитката е мястото, до което трябва да стигнеш,“ любезно нашепна момичето и се скри зад бара с усмивка.

„Беглик Таш“ пишеше на поставката под кристалната ми чаша с плодов аромат. Бегликташ или иначе казано време за трансформация… мястото, където сакралните ритуали сливат земното и небесното, за да отключат акта на трансформация. Промяната. Думата „Беглик“ (данък) идва от времето на Османската империя, когато веднъж годишно са се събирали овчарите-юруци, за да предадат на властите дължимия данък. Две места в България съдържат думата в името си… Допих коктейла и се прибрах вкъщи.

Този известен цитат гласи, че всеки мисли как да променя света, но никой не мисли да променя себе си. И наистина, нещо изначално в този наш човешки стремеж не е построено както трябва. Типично в мой стил, реших да съм на опаки на хората. Да не мисля за голямата картина, а да започна от нещо много мъничко. Но да ви разкажа все пак за промяната.

Не ми беше удобно. В света ми. В живота ми. В кожата ми. Вече знаех, че ако стоя със скръстени ръце и просто мрънкам, нищо няма да постигна. (Има една много хубава книга, която препоръчвам за такива ситуации – „Кой ми открадна сиренцето?“, но повече за книги ще си говорим друг път.) Не думи трябват, а дела… много просто звучи и всички го знаем, но дали е толкова просто?

Търсейки по-добрата версия на себе си, от няколко години започнах да променям ежедневието си.

Заех се да елиминирам вредните навици (като да мрънкам по-малко например, за което приятелите ми говорят с радост) и да ги заменям с по-добри занимания, колкото и трудна да се оказва понякога тази мисия. Без да осъзнавам, започнах видимо да отделям повече време на нещата, които харесвам да правя и хората, които обичам. Както вече съм споменавала, започнах да се занимавам с йога, да тренирам активно и да се храня по-здравословно, да пътувам редовно и да чета по много (за да мога да пиша още по-увлекателно). И стъпките започнаха да се нареждат една след друга. Вървях. По пътя си към Бегликташ обаче знаех, че трябва да мина през Белгика.

Бях подала заявка за участие. 2018 е десетата година на Беглика фест – събитието в края на всеки август, което събира различни хора с еднаква любов към природата, свободата и споделянето. Позитивна нагласа, грижа към природата и себе си и наслада от различни стилове изкуство са обединяващият елемент на фестивала. „Пъстър, шумен и щастлив свят с мека трева за боси крака и простор, който ехти от смях, песни и ритми,“ така организаторите описват магията наречена Беглика. Поисках да участвам в тази пъстрота като представя творчеството си и получих тази възможност.

Без време. Без страх. Без угризения. Така животът от сив градира в бледо розовата гама… И тук ще кажете „заблудена оптимистка с розови очила“. Не. Нека не преувеличаваме, животът не е розов като надуваемо фламинго на плажа, но си е достатъчно пъстроцветен. Бледо розовото, за което ви говоря, е смесица от нюанси, защото сивотата винаги може да се върне в ежедневието ни, но ние сами контролираме дали това ще се случи.

Всеки чертае своя път. Сам. Изразява себе си. Чрез изкуството, което творците на Беглика фест създаваме, отправяме думи на благодарност пред себе си, един пред друг и пред силата на природата. Бижутата, които създавам имат за цел да красят и да помогнат. Искам хората да могат изразяват себе си. Именно такова е и мотото на колекцията аксесоари Amalgama.

The post Пътят към Беглика appeared first on Amalgama.

Благоевград е малък, но жизнен и цветен, град пълен с млади и любопитни хора. За разлика от големите градове, като Пловдив и София например, въпреки цветността и интереса, в него много рядко се провеждат творчески събития и фестивали. Много често хората се налага да  пътуват до други градове от жажда за арт събития. За щастие, това е напът да се промени. Тази година ентусиастите от АртФест обединиха усилия с организаторите от Jumaya Stage Fest, за да създадат едно събитие, специално за цяла Югозападна България. Стрийт фестивалът се организира за първа година в Благоевград, като цели да се превърне в традиция.

Отбележете в календарите 01-02. юни, защото е време за #JumayaStageFestival!

Страхотна музика, артисти и изненади очакват всеки гост на събитието. В рамките на двудневния фестивал, някой от няй-популярните български рок изпълнители ще се появят на една сцена, позиционирана в центъра на града, а по всички алеи около нея ще има интересни хендмейд красоти. Арт зоната ще посрещне артисти и занаятчии от Благоевград и други градове на България. Те ще представят  най-различни сфери на изкуството – литература, керамика, изобразително изкуство, мода и дизайн.

Приятелите и почитателите на бижутата Amalgama също ще могат да ни открият там. За тези от вас, които все още не знаят, Благоевград е родното място на главната дизайнерката, която стои зад проекта. Люба споделя, че с радост ще представи творчеството си там и се надява фестивалът да донесе много радост и позитивни емоции на всички. „Колкото повече такива инициативи се случват в България, толкова повече талантливи млади хора ще имат възможност да се развиват тук и така, страната ни ще бъде известна със стойностно творчество, а не с проблеми“, споделя още тя. Един ежегоден Арт фестивал би развил всеки български град в много позитивни насоки.

„Много ни се иска да направим Благоевград желана дестинация не само заради историческите ценности, които имаме!“, споделя Надежда Червенкова, един от главните организатори.

Събитието се осъществява с голямата подкрепа на Община Благоевград. Желанието на организаторите е Благоевград да се превърне в една модерна Арт дестинация, в която творци от цялата страна, а защо не и от цял свят, да показват вдъхновенията си и да разказват историите си – резултатите от това, че правят каквото обичат!

На 01-02. юни нека посрещнем лятото заедно с едни от най-любимите български групи, сред които: JEREMY, P.I.F.. и Wickeda, NU/ANCE и Skitnicks. Билети ще може да закупите предварително от Stage Bar или на място в дните на фестивала.

Amalgama и останалите участници ви очакват!

The post Amalgama @ Jumaya Stage Festival 1 – 2 Юни 2018 appeared first on Amalgama.

– „Ня’а повече места, брат!“ – утвърдително отвърна момчето. Погледна ме изпитателно и привидно мързеливо премести металната табела за платен паркинг. Това беше третият, в който се опитвахме да паркираме.

Отчаян опит.
А може би не съвсем…

– „Каква лудница е само тоя сезон в Созопол!“, добави леко отегчен. „Докога сте?“

Усмихвам се. Поредната ситуация, в която си припомням заветното „три за щастие“ изпълнена с надежда. Не само, че обичам нечетни числа, но и някак си вярвам че чрез тях ми връзва повече късметът. Нали знаете, често в живота хубавите и успешни неща се случват от третия опит…

– „Тъкмо навреме! За през нощта я остави ей там пред оная врата до стената, а за утре ще ти измислим!“ Последва широка усмивка от страна на момчето.

Може би забравих да спомена, че в колата сме три момичета. Заслужихме си още една усмивка и по някой комплимент и така отбелязахме старта на нашата Черноморска ваканция. Не, че сме скитали по цялото крайбрежие… Искаше ни се, но се фокусирахме върху небезизвестната черноморска перла – Созопол и околностите…

От има няма три години не съм била на море в България. Това беше една от основните причини да задраскам блажено две седмици от работния календар за Август. Така или иначе в София през този месец почти никой не работи.  Не е трудно да се досетите с каква еуфория си приготвих багажа в нощта на заминаването. Стягам раницата и тегля една черта на реалността, но не от кокаин, а от морски пясък.

Вярвам, че лятото започва истински, едва когато с боси крака докоснеш пясъка на плажа…

Не знам коя на брой почивка прекарвам в Созопол и близките къмпинги. Ако събера сумарно дните, които съм прекарала по тези плажове (а и нощите), със сигурност ще надвишат един семестър в АУБГ. И всичко беше такова, каквото го помня, Каваци … Смокиня… Малката текила… Събирах слънчеви лъчи, вдъхновение и спомени с приятели, творях бижута и се наслаждавах на сладко киселия вкус на ягодово мохито. Всичко беше същото до моментът, в който не решихме да разнообразим с плаж на Градина.

„Градина не е това, което беше! Не те съветвам да ходиш вече там…“ Това ме посъветва дружелюбно един от бившите ми приятели. Като запален къмпингар, сноубордист и сърфист от години, мнението му за черноморската перла би трябвало да е доста достоверно, все пак е прекарал много време там. Дори аз самата бях прекарала многобройни слънчеви дни на този къмпинг в неговата компания.

И все пак, не приемам мнението за даденост а решавам да го подложа на оспорване и тест на място. Още с първите стъпки по пясъка обаче, разбирам, че трябва да призная мнението за факт. Градина просто наистина не беше същата… Снобария… Силикон… и „Слънчака“ №2 бяха първите мисли, които се прокараха в съзнанието ми, когато видях табелките reserved на всеки шезлонг. Къде изчезна хипарската идилия, рошавите – неглиже сърфисти и усмивките без грим?

„Dirty Gradina 101“ бих обозначила курсът, който всеки трябва да премине, за да оцелее на това вече курортно място. За да не се чудите, курсът включва: задължителна предварителна подготовка по плажно ориентиране на пияна глава, първа помощ при махмурлук и изгаряне, изчисляване на ъгъл на падащите лъчи за ефективно поставяне на чадър и бонус скрити техники за спане на плажа. Да не забравяме и нуждата от завидното количество Aлкаселцер и антиразвратна ваксина. (За последното, не съм сигурна от къде може да се набави ако човек си няма акъл и ценности в главата… но ако сте любопитни може да потърсите в Гугъл.)

Иначе, музиката и партитата определено си ги биваше! Явно Градина просто трябва да се класифицира като парти дестинация, а не небрежен и лазурен бряг. Ако все пак сте стигнали до морето, за да ходите денем на плаж, а не само на партита, препоръчвам бреговете на юг от Созопол. Те ме вдъхновиха да създам „Дантелените слънчогледи“, както и други свежи модели.

Мен ако питате, чудесно е да твориш на плажа, да създаваш нещо красиво и да се забавляваш. А още по-чудесно е когато видиш някое момиче да носи с усмивка твоите аксесоари. Освен придобития плажен загар на тялото, ти става и някак топло на душата.

На плажа попитах прекрасната Кати, която носи модел каква е нейната Amalgama?

„Аз съм смесица… от много цветове и позитивни емоции,“ сподели с усмивка тя.

В тази публикация няма да ви говоря повече за дантелите, може да рaзгледате подробно секцията „продукти„ на сайта.
Вместо това, просто ще довърша историята : )

„Дойдохме тъкмо навреме!“ Това беше съпътстващата мисъл на това море – от прекрасното слънце и топлото време, до късметлийското парко място; последният свободен чадър с барбарони на плажа;  единствената свободна маса в заведението и последните айрянчета в хладилника след тежка вечер… Без значение къде почивате и как се вдъхновявате за работа, важното е да има баланс.

Тъкмо навреме дойдох на морето, но и тъкмо навреме си тръгнах… За да мога да си почина, да се заредя положителна енергия и да продължа да преследвам целите си. Защото утопията на щастливото безвремие, прекарано на плажа, рязко свършва с края на отпуската и завръщането в градската реалност.

От друга страна, когато се занимаваш с нещата, които обичаш и ежедневието в града далеч не е толкова сиво. И шотовете, прогаряли гърлото ти на някой плажен бар далеч не топлят през зимата ако не си си платил парното…Оставят само сладки спомени или пък ги заличават.

Усмихнете се! „Тъкмо навреме“ е и вие да стегнете куфарите и да отлетите с морския бриз на лов за спомени…

The post „Тъкмо навреме“ – съпътстващата мисъл на едно море appeared first on Amalgama.

„Дали всички успяваме да съберем обратно частиците от себе си, които сме разпилели при всеки дъх и досег с ново място?“

Пътуванията ни припомнят, че сме живи… хващат ни под рамо, като пияници, опиянени от собственото ни монотонно ежедневие и ни подпират нагоре, по стълбите, по пътя, до ъгъла, докато намерим изгубеното себе си…

„Аксесоарите са подправките на красивата визия“.  

Очаквайте скоро и първите истории… Приятно четене!

The post [New] Blog section: „Amalgama пътува“ appeared first on Amalgama.