„Дали всички успяваме да съберем обратно частиците от себе си, които сме разпилели при всеки дъх и досег с ново място?“
За да е интересен и полезен за повече хора, реших този блог да не е 100% отдаден само на бижута аксесоари и тяхното приложение. Обичам да пиша, да споделям своите възгледи и мисли по даден въпрос, а тук, макар и виртуален имам лист за изява…
И нека сега потънем в „размисли и страсти“, а каква по-вдъхновяваща и зареждаща страст от пътуванията…
Обичам да пътувам (за писането вече споменах, а за останалото творчество отдавна си знаете ;д) Откакто се помня пътувам с родителите си наляво надясно. В последствие, та до ден днешен, пътувам често с приятели, а в един момент започнах да пътувам дори сама. Да, и в това има изключително много чар и енергия, но само който се е престрашил да си хване раницата и сам да тръгне на някъде ще ме разбере.
Доколкото помня, бях 3ти клас (на 9 или 10 годинки), когато за първи път напуснах пределите на България. Тогава заминахме на екскурзия в Германия. Вече съм на 24, обиколила съм 23 държави (в някой, дори доста пъти съм се връщала) и 6 щата в Америка… и всичко това, защото ми доставя огромна радост.
Не казвам тези цифри, за да се хваля. В света има хора пътували далеч повече пъти от мен, но аз съм изключително благодарна и ценя всеки мой досег с шарената амалгама от култури, традиции и приказни красоти на нашата планета. Силно вярвам, че всяко сливане с непознато общество ме обогатява изключително много като човек, прави ме съпричастна и отговорна към другите… и може би една идея по-загрижена част от цялото…
„Дали всички успяваме да съберем обратно частиците от себе си, които сме разпилели при всеки дъх и досег с ново място?“
Едва ли… Както всяка страст се калява, започнеш ли с пътуванията трудно ще спреш и всеки край на пътуване леко ще те натъжава. Но едва ли страдаме по разпилените частици, по-скоро осъзнаваме колко необятни възможности имаме стига само да поискаме.
С риск да прозвучи леко пропагандно или политически, не знам колко от вас си дават сметка за позитивите, които членството на България в ЕС ни предоставя като граждани на света…. най-обичам фразата: „Баба ти цял живот със самолети е летяла…“ Не, баба никога не се беше качвала на самолет, защото пред нея не е била предоставена тази възможност. Но тя, както и много други хора, са споделяли невероятни истории с мен от разнообразните си пътувания (в нейния случай – с олд скуул хипи буса на дядо), пък било то и до съседния град или до морето.
Пътуванията ни припомнят, че сме живи… хващат ни под рамо, като пияници, опиянени от собственото ни монотонно ежедневие и ни подпират нагоре, по стълбите, по пътя, до ъгъла, докато намерим изгубеното себе си…
Когато пътувам много често намирам вдъхновение и искам да създавам нещо ново… все мъкна някакви материали, дантели, боклучки, уж с идеята да творя красоти.. но какво се случва?! Мого често съм толкова запленена от енигмата на новите места, че далеч не стигам до ползването на материалите… постепенно започнах да използвам пътуванията като scavenger hunt (лов на съкровища) в търсене на нови нестандартни материали, които да отнасям със себе си обратно към България.
Взимам по нещо със себе си, но по-малко, защото много малко е нужно, за да направиш нещо красиво. Точно както само щипка сол и подходяща подправка е напълно достатъчна да превърне обикновената гозба в нещо много вкусно. А вече сме си говорили, че…
„Аксесоарите са подправките на красивата визия“.
Винаги взимам малко материали със себе си, защото не искам да произвеждам еднакви неща като производство на поточна линия. А и замислете се, колко клещи и кукички щяха да изчезнат с „Ryanair“ :D… Все пак, за истински пътешественик се класираш, когато се научиш да пътуваш с минимален багаж…
И така, в тази рубрика реших да споделям за кътчетата на света, които са вдъхновили моите бижута, създаването на нови модели или местата, към които са заминали поръчки …
Очаквайте скоро и първите истории… Приятно четене!
Бу
