Без значение къде почивате и как се вдъхновявате за работа, важното е да има баланс…
– „Ня’а повече места, брат!“ – утвърдително отвърна момчето. Погледна ме изпитателно и привидно мързеливо премести металната табела за платен паркинг. Това беше третият, в който се опитвахме да паркираме.
Отчаян опит.
А може би не съвсем…
– „Каква лудница е само тоя сезон в Созопол!“, добави леко отегчен. „Докога сте?“
Усмихвам се. Поредната ситуация, в която си припомням заветното „три за щастие“ изпълнена с надежда. Не само, че обичам нечетни числа, но и някак си вярвам че чрез тях ми връзва повече късметът. Нали знаете, често в живота хубавите и успешни неща се случват от третия опит…
– „Тъкмо навреме! За през нощта я остави ей там пред оная врата до стената, а за утре ще ти измислим!“ Последва широка усмивка от страна на момчето.
Може би забравих да спомена, че в колата сме три момичета. Заслужихме си още една усмивка и по някой комплимент и така отбелязахме старта на нашата Черноморска ваканция. Не, че сме скитали по цялото крайбрежие… Искаше ни се, но се фокусирахме върху небезизвестната черноморска перла – Созопол и околностите…
От има няма три години не съм била на море в България. Това беше една от основните причини да задраскам блажено две седмици от работния календар за Август. Така или иначе в София през този месец почти никой не работи. Не е трудно да се досетите с каква еуфория си приготвих багажа в нощта на заминаването. Стягам раницата и тегля една черта на реалността, но не от кокаин, а от морски пясък.
Вярвам, че лятото започва истински, едва когато с боси крака докоснеш пясъка на плажа…
Не знам коя на брой почивка прекарвам в Созопол и близките къмпинги. Ако събера сумарно дните, които съм прекарала по тези плажове (а и нощите), със сигурност ще надвишат един семестър в АУБГ. И всичко беше такова, каквото го помня, Каваци … Смокиня… Малката текила… Събирах слънчеви лъчи, вдъхновение и спомени с приятели, творях бижута и се наслаждавах на сладко киселия вкус на ягодово мохито. Всичко беше същото до моментът, в който не решихме да разнообразим с плаж на Градина.
„Градина не е това, което беше! Не те съветвам да ходиш вече там…“ Това ме посъветва дружелюбно един от бившите ми приятели. Като запален къмпингар, сноубордист и сърфист от години, мнението му за черноморската перла би трябвало да е доста достоверно, все пак е прекарал много време там. Дори аз самата бях прекарала многобройни слънчеви дни на този къмпинг в неговата компания.
И все пак, не приемам мнението за даденост а решавам да го подложа на оспорване и тест на място. Още с първите стъпки по пясъка обаче, разбирам, че трябва да призная мнението за факт. Градина просто наистина не беше същата… Снобария… Силикон… и „Слънчака“ №2 бяха първите мисли, които се прокараха в съзнанието ми, когато видях табелките reserved на всеки шезлонг. Къде изчезна хипарската идилия, рошавите – неглиже сърфисти и усмивките без грим?
„Dirty Gradina 101“ бих обозначила курсът, който всеки трябва да премине, за да оцелее на това вече курортно място. За да не се чудите, курсът включва: задължителна предварителна подготовка по плажно ориентиране на пияна глава, първа помощ при махмурлук и изгаряне, изчисляване на ъгъл на падащите лъчи за ефективно поставяне на чадър и бонус скрити техники за спане на плажа. Да не забравяме и нуждата от завидното количество Aлкаселцер и антиразвратна ваксина. (За последното, не съм сигурна от къде може да се набави ако човек си няма акъл и ценности в главата… но ако сте любопитни може да потърсите в Гугъл.)
Иначе, музиката и партитата определено си ги биваше! Явно Градина просто трябва да се класифицира като парти дестинация, а не небрежен и лазурен бряг. Ако все пак сте стигнали до морето, за да ходите денем на плаж, а не само на партита, препоръчвам бреговете на юг от Созопол. Те ме вдъхновиха да създам „Дантелените слънчогледи“, както и други свежи модели.
Мен ако питате, чудесно е да твориш на плажа, да създаваш нещо красиво и да се забавляваш. А още по-чудесно е когато видиш някое момиче да носи с усмивка твоите аксесоари. Освен придобития плажен загар на тялото, ти става и някак топло на душата.
На плажа попитах прекрасната Кати, която носи модел каква е нейната Amalgama?
„Аз съм смесица… от много цветове и позитивни емоции,“ сподели с усмивка тя.
В тази публикация няма да ви говоря повече за дантелите, може да рaзгледате подробно секцията „продукти„ на сайта.
Вместо това, просто ще довърша историята : )
„Дойдохме тъкмо навреме!“ Това беше съпътстващата мисъл на това море – от прекрасното слънце и топлото време, до късметлийското парко място; последният свободен чадър с барбарони на плажа; единствената свободна маса в заведението и последните айрянчета в хладилника след тежка вечер… Без значение къде почивате и как се вдъхновявате за работа, важното е да има баланс.
Тъкмо навреме дойдох на морето, но и тъкмо навреме си тръгнах… За да мога да си почина, да се заредя положителна енергия и да продължа да преследвам целите си. Защото утопията на щастливото безвремие, прекарано на плажа, рязко свършва с края на отпуската и завръщането в градската реалност.
От друга страна, когато се занимаваш с нещата, които обичаш и ежедневието в града далеч не е толкова сиво. И шотовете, прогаряли гърлото ти на някой плажен бар далеч не топлят през зимата ако не си си платил парното…Оставят само сладки спомени или пък ги заличават. 🙂
Усмихнете се! „Тъкмо навреме“ е и вие да стегнете куфарите и да отлетите с морския бриз на лов за спомени…