„Лято, музика и слънчеви лъчи… колко мъничко й трябва на душата, за да заблести…“

 

В рамките на двата фестивални дни, улица „Сандо и Петър Китанови“ между заведенията Memo и Raffy се преобрази в изкуство, музика и работилнички за таланти. Така третото издание на АртФест Благоевград стана част от ежегодния музикален фестивал Francofolies с пъстър и весел арт базар в центъра на града.

След двете предходни успешни издания на АртФест Благоевград и Jumaya Stage Fest, смелите организаторки на арт базара превърнаха и следващата си идея в успешен план за действие. Много хора смятат че „три за щастие“ е белег за успех и нашият бранд също застава зад тази идеология. Провелото се за трети път събитие представя Благоевград в една добра нова „арт“ светлина.

„Нека създадем една традиция в модерно време“, споделя с ентусиазъм Надежда Червенкова. 

Надя е една от главните организаторки на базара. Тя ни разказа, че към арт армията на това издание са били селектирани около 40 участници от различни градове в страната. Сподели също, че този път интересът за записване от страна на артистите е бил много по-висок от очакваното. Ентусиасти да се включат със сигурност ще има и в следващите издания.

Успехът на участието в един базар не се измерва само в моментните продажби, които един артист би могъл да реализира по време на събитието. Както известният автор Саймън Синек споделя неведнъж в презентациите си, мигновеното възнаграждение, към което нашето поколение непрекъснато се стреми, всъщност е нереализуем мираж. Понякога много по-ценни от няколкото продажби са контактите, които може да завърже, знанията и възможностите, които може да придобие и не на последно място – страхотното прекарване.

„За мен като дизайнер, този базар беше полезен и до голяма степен успешен, въпреки количеството дъжд, което се изля върху нас. Успехът бе именно в хората, с които се срещнах там. Наложи се да укрепваме тенти, да крием творчеството си и да сме креативни само както ние си знаем Но дори без Емо Чолаков да раздава гумени ботуши и шеговити предупреждения, ние успяхме да се справим заедно,“ споделя с усмивка Люба

Хората казват, че една снимка е равна на 1000 думи. Е, в този албум сме събрали няколко, за да ви разкажем и покажем с цветове и емоция как премина третото издание на Арт фест Благоевград. Чакаме с нетърпение следващото пътуване, на което творческият порив ще ни отведе.

Следете нашата Facebook страницата, за последващи цветни инициативи. : )

До нови срещи!

The post Отново с музика! Francofolies Art Fest & Amlgama appeared first on Amalgama.

Това лято… както и цялата предходна година за мен са посветени на трансформация – духовна, мисловна и физическа. А участие на Беглика бе логична стъпка в този процес. Човек рано или късно осъзнава, че има нужда от промяна. Е, по-добре да е рано, но тези неща с осъзнаването не се случват по поръчка. В живота просто трябва да дадеш, за да получиш нещо в замяна. Данък.

Тази история започна преди няколко месеца в един известен столичен бар. С мой много близък приятел от университета бяхме излезли да се видим на „по едно“ след работа. Когато сервитьорката дойде и ни донесе табло с изящно симетрични мандали вместо меню, знаех, че предстои нещо интересно. В разговори за новия ни живот, работа, бъдеща посока, замених обичайното розе и поръчахме от митичното табло. Коктейлите там нямаха имена и съставки, само красиви геометрични форми. Знаехме, че са наречени на различни сакрални места в България. „Каквато мандала избереш, такова е състоянието ти в момента, това те влече. А името на напитката е мястото, до което трябва да стигнеш,“ любезно нашепна момичето и се скри зад бара с усмивка.

„Беглик Таш“ пишеше на поставката под кристалната ми чаша с плодов аромат. Бегликташ или иначе казано време за трансформация… мястото, където сакралните ритуали сливат земното и небесното, за да отключат акта на трансформация. Промяната. Думата „Беглик“ (данък) идва от времето на Османската империя, когато веднъж годишно са се събирали овчарите-юруци, за да предадат на властите дължимия данък. Две места в България съдържат думата в името си… Допих коктейла и се прибрах вкъщи.

Този известен цитат гласи, че всеки мисли как да променя света, но никой не мисли да променя себе си. И наистина, нещо изначално в този наш човешки стремеж не е построено както трябва. Типично в мой стил, реших да съм на опаки на хората. Да не мисля за голямата картина, а да започна от нещо много мъничко. Но да ви разкажа все пак за промяната.

Не ми беше удобно. В света ми. В живота ми. В кожата ми. Вече знаех, че ако стоя със скръстени ръце и просто мрънкам, нищо няма да постигна. (Има една много хубава книга, която препоръчвам за такива ситуации – „Кой ми открадна сиренцето?“, но повече за книги ще си говорим друг път.) Не думи трябват, а дела… много просто звучи и всички го знаем, но дали е толкова просто?

Търсейки по-добрата версия на себе си, от няколко години започнах да променям ежедневието си.

Заех се да елиминирам вредните навици (като да мрънкам по-малко например, за което приятелите ми говорят с радост) и да ги заменям с по-добри занимания, колкото и трудна да се оказва понякога тази мисия. Без да осъзнавам, започнах видимо да отделям повече време на нещата, които харесвам да правя и хората, които обичам. Както вече съм споменавала, започнах да се занимавам с йога, да тренирам активно и да се храня по-здравословно, да пътувам редовно и да чета по много (за да мога да пиша още по-увлекателно). И стъпките започнаха да се нареждат една след друга. Вървях. По пътя си към Бегликташ обаче знаех, че трябва да мина през Белгика.

Бях подала заявка за участие. 2018 е десетата година на Беглика фест – събитието в края на всеки август, което събира различни хора с еднаква любов към природата, свободата и споделянето. Позитивна нагласа, грижа към природата и себе си и наслада от различни стилове изкуство са обединяващият елемент на фестивала. „Пъстър, шумен и щастлив свят с мека трева за боси крака и простор, който ехти от смях, песни и ритми,“ така организаторите описват магията наречена Беглика. Поисках да участвам в тази пъстрота като представя творчеството си и получих тази възможност.

Без време. Без страх. Без угризения. Така животът от сив градира в бледо розовата гама… И тук ще кажете „заблудена оптимистка с розови очила“. Не. Нека не преувеличаваме, животът не е розов като надуваемо фламинго на плажа, но си е достатъчно пъстроцветен. Бледо розовото, за което ви говоря, е смесица от нюанси, защото сивотата винаги може да се върне в ежедневието ни, но ние сами контролираме дали това ще се случи.

Всеки чертае своя път. Сам. Изразява себе си. Чрез изкуството, което творците на Беглика фест създаваме, отправяме думи на благодарност пред себе си, един пред друг и пред силата на природата. Бижутата, които създавам имат за цел да красят и да помогнат. Искам хората да могат изразяват себе си. Именно такова е и мотото на колекцията аксесоари Amalgama.

The post Пътят към Беглика appeared first on Amalgama.

На 21-23 Септември Amalgama взе участие с нова етно колекция на Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.

Казват българите сме странен, но и много интересен народ – народ с древни традиции, богата култура, с красиви моми и буйни нрави… Именно за тези неща съм решила да пиша днес. Всички те бяха събрани като „букет от пъстри цветове по улиците на китното селце Момчиловци в Родопите. А как Amalgama се озова там, ще ви разкажа след малко.

Напоследък всичко около мен се стреми да ме върне към народните традиции и „корена“, както му викат старите баби. Модни тенденции, четива, танци и събития, маркетинг кампании – ежедневието ми бавно се завърташе все около български шевици и традиции. Кой ли ме беше оплел в тях?

Книгата, която прочетох наскоро беше пълна с така наречените „бабини деветини“. Разкази и легенди – поверия за това как е живял българският народ и какви са типичните обреди и повели, които дедите ни са спазвали… А те, бабите разказващи тези истории от миналото в книгата живееха тъкмо из Родопите. „Трябва да ги видя някой ден тези села,“ мислех си аз докато разлиствах страниците в захлас.

Земята, от която си родом – ето това ти е връзката с корена, изначалното… Нали знаете, дърветата се разрастват и разлистват, но никога не сменят мястото си на земята. А ние хората не сме така… все се чудим на къде да поемем, все се лутаме… скитаме… с цел „да намерим“ А какво търсим? Често и ние самите не знаем. Понякога се оказва, че именно корена сме загубили… Може би тъкмо това трябваше и аз да намеря.

Един ден получих покана да се присъединя към участниците артисти на един фестивал в Родопите. „Тъкмо навреме,“ помислих си аз и на драго сърце приех поканата. Той бе организиран съвместно от български и китайски компании, които целят да популяризират родните ни традиции и подмладяващите сили на българското кисело мляко. (Да, млякото там беше все още истинско, такова „био“, но не както в супера.) Няма да кулинарстваме много обещавам, за да не огладнеете докато дочетете статията.

И така, магията на планината бе оживяла във „Фестивалa на киселото мляко – култура и традиции в с. Момчиловци.“ Събитието е се проведе между 21-22-23 септември 2018 г. Имах щастието да представя етно бижутата си там, да прекарам време с близки хора, да създам интересни нови запознанства и да похапна истинско кисело мляко, с пресни боровинки и много любов.

Из момчиловските улици, или по-точно под един чардак, успях да срещна група български художници, радвали с изкуството си много хора, не само в нашата страна. Те творят от дълги години, доста повече от мен, затова адмирирам дълбоко произведенията им, упорития труд и усилия, които полагат, както и това, че все още работят в България. На благи приказки с по чаша още по-блага домашна ракия разбрах какво е да си творец – бохем по душа в родината ни.

Петър Мичев бе един от събеседниците ми творци. Роден през 1955 година в град Плевен, без специални титли или скъпо професионално образование, той рисува от 15 годишна възраст и развива таланта си сам. Истинският майсторлък и любов към българското проличава в творбите му, които са модерна интерпретация на фолклорни образи. Като своеобразна смесица – „амалгама“ от многоцветни елементи, геометрични и овални форми се преплитат в стилизирани женски фигури, облечени в народни носии.

Петър е създал свой разпознаваем почерг, който лесно остава в съзнанието на наблюдаващия творбите му. Творецът е реализирал над 120 самостоятелни изложби в България, Европа, Америка, а в Момчиловци представи някой от най-новите си творби, част от които също заминаха за Китай.. До няколко седмици именитият художник открива своето ново ателие, което се надявам също да успея да посетя.

Неслучайно казват, че изкуството и виното вървят ръка за ръка. Напълно бих го потвърдила (и не само защото обичам да създавам аксесоарите Amalgama, в компанията на чаша хубаво розе). От векове доброто вино и изкуство присъстват редом в историята, в народни повели, в галерии и изтънчени домове, като оставят запомняща следа и впечатление след себе си. България се слави с тучни лозови насаждения, богати ароматни вина и развита винена култура.

Известният български бранд за бутиково вино Todoroff бе сред основните организатори на фестивала. Марката се оказа и една от основните причини талантливите художници, за които разказах по-рано, да представят творбите си именно в Момиловци. Спонсорирайки доброто българско изкуство, от винарска изба Todoroff се бяха погрижили за духа и артистичността на фестивала. Избта, разположена в Тракийската низина, е известна освен с подбраната гама бутикови вина, също и с висок клас дегустации, интересни винени и арт събития. Може би в скоро време може да ви изненадаме със съвместен проект?

Не на последно място, разбира се, след изкуството и виното, идва ред на неподправената красота. Къде се е чуло и видяло да се проведе фестивал, посветен на българските традиции без красиви моми? Като част от цялата програма, във втората вечер се проведе конкурс за красота Мис Родопи. Победителката в който, Любослава Аспарухова стана и модел на дизайнерските бижута Amalgama.

Очаквайте скоро и фотосесия с красивата победителка и нашите авторски аксесоари. Щастлива съм да добавя, че Любослава, също като мен, е родом от Благоевград.

Запознахме се в Родопите, но се надявам, че ще се срещаме често и за в бъдеще!

Ето как си припомнихме традициите в края на септември.

Следвайте ни в социалните мрежи за още истории!

The post Да си припомним традициите с Момчиловци Фест appeared first on Amalgama.